Ники Комедвенска Кучешка вяра

Ники Комедвенска Кучешка вяра

Имам четири улични кучета

– некастрирани, мръсни и рошави;

на обноски и стил неприучени,

най-редовно се хранят от коша ми.

И когато напълнят тумбаците,

се изтягат да спят под каручките.

А среднощ, щом ги хванат мераците,

обикалят до съмнало с кучките.

Не ухаят на мед и ванилия

– от квартал на квартал са премятани…

Нямат име, презиме, фамилия,

но четат безпогрешно в душата ми.

И додето предъвкват филията,

от обяда ми постен артисала,

знам, че тъй си делим немотията,

от която до смърт ми е писнало.

Вероятно съм само за лудница,

щом ръмжа срещу чуждите внучета…

И напук на човешката глутница,

вярвам само на четири кучета…

…………………….

Стопанинът погали го с ръка
по рошавата рижава гърбина.
– Не крия, братче, жал ми е така,
но с теб си казваме довиждане.
Каишката под пейката захвърли,
под навеса изчезна на перона
и сля се със поток от хора пъстър,
забързан към експресните вагони.
А кучето дори не изскимтя
и само силуета му познат,
очи кафеви на изпроводяк,
с почти човешка, гледаха, тъга.
На гарата, стар дядо милозлив
му рече: Изоставен? Бих те взел,
ама поне да беше породист,
а то – обикновено дворно псе..
Огън от комина чак изхвръкна,
локомотивът ревна за последно.
На място, като бик, се поразтъпка
и във нощта се юрна непрогледна.
Във влака, позабравили за случая,
ту пушеха, ту спяха, ту се кискаха..
За рижавото безпризорно куче
тук вече не си спомняха, не мислеха.
Не знаеше стопанинът, че вънка
по релсите, събрало сетни сили,
препуска кучето и се задъхва
премигващата светлинка да стигне.
Че, спъвайки се, хвърля се отново,
от камъните лапите са в кърви,
и че сърцето вече е готово
направо през устата да изхвръкне.
И не разбра, човекът, как се случи,
но секнаха му силиците просто.
С чело се блъсна в перилата кучето
и тялото му полетя под моста..
Вълните трупчето под клоните забучиха..
Какво разбираш, дядо, от природа?
Може тялото да бе на дворно куче,
но сърцето – от най-чистата порода!

Едуард Асадов

превод от руски език

Страната на абсурда- българска народна приказка

Имало едно време две баби съседки. Едната баба имала женско кученце вързано на верига, което получавало по филийка на ден и на година раждало по два пъти най- малко по 5 кученца. Много от кученцата били убивани направо с лопатата още докато били бебенца и то пред очите на майката. Тези, които имали късмета да се оттърват от лопатата, започвали да щъкат навън да търсят храна. Злата баба им залоствала вратата и те ставали бездомни. А горкото куче на злата баба не спирало да ражда всяка година. На верига от раждане, на верига раждало и на верига било обречено да умре. Другата баба – съседката била милостива жена. Тя плачела всеки път, когато съседката и убивала или изхвърля кученцата. Тя страдала винаги, когато злата баба биела кучето майка. Добрата баба обаче нямало на кой да се оплаче, защото живеела в Абсурдистан. Всеки ден добрата баба отделяла от своя залък , за да храни нещастниците, който злата баба развъждала непрестанно. Общината от своя страна редовно прочиствала кучетата. За да спре този абсурд Общината взела крайни мерки- ТЪПИТЕ ГЛАВИ НА УПРАВНИЦИТЕ  решили да глобят ДОБРАТА БАБА за това , че е добра.  Глобили я за това, че събирала кучетата пред входа и хората се оплаквали. Това е политика печално позната в цял Абсурдистан. Никой обаче не се оплакал, че злата баба ги развъждала, че гледала животните  в лоши условия,че не ги е кастрирала и регистрирала и, че ги убива, а да не забравяме, че от време на време също ги ТРИЧЕЛА……………….

Злата баба и до ден днешен си живее необезпокоявана, доволна без скруполи и горда от себе си. А добрата баба е наказана за това, че в нея е останала милост към по- слабите същества.

…………………….

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари –
недей се отчайва, недей се навежда,
…не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата „стига!“
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!

Автор – Недялко Йорданов

Размисли и страсти /из дневниците на една психясала/

Здравейте отново от мен. Отдавна искам да споделя тук едно мое мнение относно гадоста в страната. Пиша тук защото знам, че вашата тема /Сеславци/е най- четената и най- активната. Знам, че в София положението на бездомниците е завидно в сравнение с положението на тези в провинцията, но……

Преди време писах на Здравка Юрукова лично съобщение относно даренията , които се набират за втора операционна и понеже съм преминала по пътя на прецакването от страна на Община Перник много се ядосах и то не за друго , а защото знам, че бюджета на Сеславци т.е. Екоравновесие е около 1 млн и половина. Питам аз …Боже Господи защо с толкова пари положението не се оправя и никой не ми отговаря. Здравка замълча- предполагам, че това мълчане е било обосновано……..защото любота ни към кучетата ни прави уязвими в един определен момент, но тъй като в Перник с или без нас си ги избиват аз вече не губя нищо. Знам какво значи да си изпълнител за общината…..или мълчиш или го духаш /Бушка извинявай/. Покрай отровените в центъра на Перник преди време кучета тръгна слух / който естествено е истина/ ,че е дело на общината. Тогава по спешност ми се обадиха от въпросната институция и ме предупредиха любезно, че ако „Дай лапа” каже това официално ще си понесем последствията- т.е. ще ни прекратят преждевеременно. Все заплахи.

Та за Сеславци- защо при толкова голям бюджет нещо няма ефект, а да не кажа колко от вас изнемогват и живеят единствено , за да спасяват. Омръзна ми такъв живот. Всеки дeн съм напрегната , вече ме е страх да ходя по улиците. Питам се защо с този бюджет не се закупи една или две мобилни клиники и да започне по села и паланки масова кастрация?! Защо е необходимо да отиват ловци , да взимат кучета, разходи, да имат престой , връщане , разходи. Заплати персонал. Колко е труда на докторите в Сеславци- колко на ловците, колко на телефонистката. Колко е на шефа там? Никой не дава отговор на тези въпроси? Писал ли е някой някога писмо по ЗДОИ до Столична Община или не се прави от страх, за да се запазят животи…..Любовта ми към кучетата ме прави уязвима, но загубихме толкова много вече „ неизвести и необичани от никой кучета” чиито съдби дори не стигот до нас, че вече не ми пука. Аз искам да се променят нещата за всички , а не за едно и две.

Въпреки , че съм майка не две деца за чието бъдеще трябва да мисля, през акъла ми не един път минават мисли да опра пистолет в главата на пернишкия кмет- дали сегашен или предишен. Предишната беше от СДС- тогава отидохме да се жалваме на БСП- хахаха. Янакиева – кмета де седеше с нас на маса и ни обещаваше как ще разследва нещо и дрън, дрън- добре, че не бях от хората , които и повярваха, защото дядовците ми ще се преобърнат в гроба, както и татко ако някой ден гласувам за тази партия. Някой ден ако не на мен  на друг от нас ще му избият чивиите и ще стане нещо като „Кризата със заложниците”. Мислите ме за луда ли……?!

Най – искрено заявявам, че Бойко Борисов и министър Найденов според мен са дали зелена светлина на „изчезването на кучетата” / защото в Перник изчезват/, а пък за пред медии друго разправят ……това е политиката. Смятате ли иначе, че този проблем би бил толкова нерешим, като дори и за малко дете е ясно, че лесно би бил решен.

Кажете ми сега за кой да гласувам на предстояите избори?!?! В Перник най- спрягани са сегашната Янакиева от БСП, от ГЕРБ за съжаление единстван като кандидат за кмет не се споменава най- принципния и свестен човек, който си позволи да се опълчи срещу „партията” г-н Петър Петров. Всички други не биха били по – различни от сегашната.

Пратихме преди месец проверка в изолатора в Перник макар да знаехме какъв ще е резултата. Говорих и с Янакиева от НВМС- кажете сега какво очакват да намерят като тя е предупредила в пернишкото РВМС, че ще идва, д-р Цанков от пернишкото РВМС е предупредил изпълнителите , че ще идват и що?!?  А на нас се обаждат в последния момент , че отиват. Защо всички институции работят в такъв синхнон  когато се нарушава закона? Що за дебили работят там?!

Тук в София нещата са може би малко по – различни защото горе – долу има публичност, но това , което пиша е валидно за всеки един град. Докога ще си съсипваме животите?! Не , че не обичам да помагам на животните, но не искам да е ежедневие?! Или пък ако ми е ежедневие си давам кандидатурата за Зооинспектор………………./Алооооо тъпаците от НВМС, От Министерства и PR-и на различни институции- ако четете до вас се отнася/. Аз искам да се свърши с това – искам като изляза навън да не ме е страх , че ще намеря втора Мила, искам като изляза нъван да не стъпвам в кучешки акита, искам да излизам с кучето и децата си на разходка без да ме е страх , че ще мина през чужд район и ще ме нападнат глутници. Превърнала съм се в нещо нехаресващо себе си и не гарантирам, че ще излезе на добре………

ЖИВОТНИТЕ ИМАТ ПРАВА:

-ИМАТ ПРАВОТО ДА НЕ СА БЕЗДОМНИ

-ИМАТ ПРАВОТО ДА НЕ СА БИТИ

-ИМАТ ПРАВОТО НА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ

-ИМАТ ПРАВОТО ДА ГИ ТРЕТИРАТ КАТО ЖИВИ СЪЩЕСТВА

-ИМАТ ПРАВОТО ДА БЪДАТ ОБИЧАНИ

-ИМАТ ПРАВОТО НА ДОМ, А НЕ ДА СА БЕЗДОМНИ – НЯКАК ТОВА ВСЕ НЕ ДОСТИГА ДО ОБЩЕСТВОТО

КАЗАХ ПРЕД НЯКОЛКО МЕДИИ, ЧЕ НАСИЛИЕТО НАД ЖИВОТНИ Е ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА АМА НИКОЙ НЕ ГО ПУСНА В РЕПОРТАЖИТЕ СИ…..А ПЪК НА МЕН ДИПЛОМАЦИЯТА ПРИЗНАВАМ СИ НЕ МИ Е СИЛНА СТРАНА

Смятам, че парите за кучета се крадат и също така смятам, че докато има кучета по улиците ние ще се сдерем като глупаци да спорим ЗА или ПРОТИВ докато някъде, някой си …………………… Знам , че за всички вас животът на кучето е много ценен , но помислете зад всяко спасено от нас същество стоят стотици, за които дори не сме чували. Знае се , че в село Дивля има незаконен развъдник и от РВМС искат да им дам точен адрес………………..ИДИОТЩИНА.  А още по- голямата идиотщина е, че полицай е купил куче от там.

ИЛИ ПЪК ДА СПРЕТНЕМ ЕДНА БРИГАДА ИЗВЪН ЗАКОНА И ДА БИЕМ НАРЕД?! ОХ ТОВА ПОНЕ МИ ДОСТАВЯ ДУШЕВНО УДОВОЛСТВИЕ КАТО СИ ГО ПОМИСЛЯ. ДА МЕ ПРОЩАВАТ ДЕЧИЦАТА МИ, ЧЕ ОТ МЕН ИЗЛИЗА ПО – СВЕСТНА КУЧКАРКА ОТКОЛКОТО МАЙКА. ИЗНЕРВЕНА ОТ НЕПРАВДИ И НАМИРАЩА СЕ В НЕЩО КАТО МАТРИЦАТА. А БЯХ ТАКОВА УСМИХНАТО МОМИЧЕ- НЯКОГА ОТДАВНА.  ИЛИ ДА СЕ ОСТАВЯ ДА МЕ СМЕЛИ СИСТЕМАТА И ДА ЖИВЕЯ КАТО ПО- ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ НАШЕТО ОБЩЕСТВО- ДА СИ ДРУСКАМ КЮЧЕК, ДА СИ ПУСНА ЧАЛГИЧКАТА НА ДВОРЧЕТО, ДА СИ ГЛЕДАМ КЕФА И ДА НЕ ВИЖДАМ НЕПРАВДИТЕ / ДОРИ АКО СЪСЕДА СИ ПРЕБИВА ЖЕНАТА ИЛИ ДЕТЕТО/……ЗОМБИРАНА?

ДОКОГА?!?

Единствен случай

Ето го, скача към мене и лае,
а откъде ли е таз антипатия?
Знае си то: господарят желае
…тъй да посреща със бяс непознатия.

На ти коматче! Я, как го излапа!
Ти не си зло, просто зла ти е службата.
Ха сега, дай ми изкаляна лапа
и ми кажи в интерес на дружбата:

Знаеш ли хищници нейде страхотни
тъй да се мразят и тъй да са злобни те,
че да използуват други животни,
за да се пазят от себеподобните?

 

Валери Петров

ВЪЛЧЕТО


Вълче, вълченце, вълча равносметка:
убихме майка ти, а тебе – в клетка.
Не помниш ни поляни, ни бърда,
ни овчите разблеяни стада.
То и да помниш – има ли файда?

А спомняш ли си страшните звезди,
снега с окървавените бразди,
човешките ботуши и следи?

Вълче, вълченце, вълча орисия,
като те гледам – иде ми да вия!
Помириши ме през желязната греда –
аз нося тежък дъх
на свобода…


…………………

„Уморени тела,
легнали на снега,
молещи се очи,
а човекът мълчи…
А човекът е глух,
а човекът е сляп,
няма милост-
не хвърля малко къшейче хляб.
Уморени тела,вече са под снега…
А човекът върви,
стиснал много пари…“

АБРА

Абра ……………кадабра

АБРА

сим ….салабим
Имало куче със стопанин любим.
Споминал се той, поплакали те
и бързо изхвърлили мръсното псе.

Самотна и болна оставена там
от „Човека“ без колебание и капчица срам…………

Тъжна история до болка позната
за низостта на човека и гадостта във душата
за оплютата милост и култ към злината
….
а страдала дълго Абра горката.

Абра кадабра сим салабим
имало куче със стопанин любим……………..

Абра

Абра

ГОРЧО

Някога, покрай реката, там на края на гората

като в приказка позната, той внезапно се яви.

Мърляв, гурелив и жалък… Страшно малък, страшно малък…

Хвърлих му грамаден залък… Никакъв ефект, уви.

Кученце… На трийсет дена… Със главичка наранена.

С участ предопределена… Най-случайно оцелял.

Сам… Без братя и сестрички…

Че удавил ги е всички оня зъл овчар… Привички! Във големия чувал.

Боже, колко благодарност… Нечовешка… Колко вярност…

Чиста… В днешната вулгарност…

Едно малко същество. Всяка вечер… всяка вечер…

Чувах, лае отдалече… Хайде, идвай…

Стига вече… Стига нерви… За какво?

За какво ти е да драпаш? Няма как, ще се оцапаш.

Няма как да се налапаш…

Ето лапата ми дръж. Баф, съдбата е капризна… Дай ухото ти да близна.

Лягай си… Не ти ли писна…

Бау, колко глупав мъж!

Глупави сме, да… Признавам… Всяка сутрин обещавам:

с битките от днес преставам… И забравям за смъртта.

Как се мъчеше… Скимтеше… Ужас…Безнадеждно беше…

И изцъклено мълчеше…В одеалцето… В пръстта.

Колкото да се преструвам – всяка вечер още чувам тихо…

сякаш че сънувам… в тъмното възторжен лай.

Баф, съдбата е капризна… Дай ухото… да го близна.

Баф, животът се изнизва… Няма страшно…

Просто край!

НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ