ВЪЛЧЕТО


Вълче, вълченце, вълча равносметка:
убихме майка ти, а тебе – в клетка.
Не помниш ни поляни, ни бърда,
ни овчите разблеяни стада.
То и да помниш – има ли файда?

А спомняш ли си страшните звезди,
снега с окървавените бразди,
човешките ботуши и следи?

Вълче, вълченце, вълча орисия,
като те гледам – иде ми да вия!
Помириши ме през желязната греда –
аз нося тежък дъх
на свобода…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s