| „Истории за кучета и котки“ – победител първи |
| Понеделник, 08 Ноември 2010 |
 Ако и имаш вкъщи космат любимец с неособено престижно родословие, с когото обаче ужасно много се гордееш, Радио Magic FM те кани да се включиш във фотоконкурса „Истории с кучета и котки“.
Изпрати ни една-единствена – най-любимата си снимка с него или нея – той (тя) и ти в забавна, мила, смешна или странна поза, на e-mail game@magicfm.bgАдресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. до 30-ти ноември. В края на всяка седмица от месеца 10-те най-интересни снимки ще намират място в галерията ни на адрес Dom.MagicFM.bg. ТУК са фаворитите ни тази седмица. Авторите на най-добрия кадър от седмицата ще печелят цифров фотоапарат Sony, предоставен от фирма Вамко – официален представител на марките бои Левис и Дулукс, а нашите приятели от списание „Паралели“ всеки четвъртък са предвидили място на своите страници за фотографиите на четиримата седмични победители. Щастливата победителка в първата седмица на фотоконкурса се казва Елица Енева и е от Перник. ТУК можеш да видиш снимката й в цял размер. Ето какво ни разказва Елица за изпратената снимка: „Това е снимка на моята дъщеричка Елия и кучето ми Шеба.
Фотоконкурсът „Истории с кучета и котки“ продължава! Още 3 фотокамери очакват новите победители! |
–––––––––––––––––––––––––––-
09 НОЕМВРИ
Били табуретката или Екзематинчо- щастливи мигове от новия му дом в Холандия.
ОБИЧАМЕ ТЕ БИЛИ.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
03 ноември НОВИНИ ОТ ПЕТЯ
Петя е ловджийско кученце, което попадна при нас слабичка като радиатор. Ребрата и се брояха и имаше зарастваща травма на задното краче. Тя намери своето щастие с новата си стопанка Боби от София и кучето и боксерката Ера.
Вчера Боби ни зарадва със снимки от съвместното им съжителство.
Успех и щастие ви желаем.
––––––––––––––––––––––––––––
Исторически поврат в отношението към котките и кучетата в Европа
Работна група на Съвета на Европа изразява становище за уеднаквяване на европейското законодателство, съобщават от фондация „Четири лапи“
Брюксел, Белгия /КРОСС/ Работна група от ветеринарни специалисти към Съвета на Европа оповести историчеко решение, отнасящо се до хуманното отношение към животните-компаньони. Това се случи само няколко дни след международната конференция, озаглавена „Отговорно отношение към кучетата в Европа“, където беше отправена молба към ЕС да разгледа обстойно въпроса. Този акт, който се очаква да бъде разгледан и от Съвета на министрите, може да се окаже най-голямата стъпка към по-хуманно отношение към животните-компаньони в Европа, предприемана досега.
Днес работната група към Съвета излезе със становище, че хуманното отношение към кучетата и котките е тема, по която европейското законодателство се нуждае от хармонизиране. Това се налага поради дълбоките несъответствия между законите на страните-членки по този въпрос, решаването на който до момента е било оставено на тяхното собствено усмотрение.
Решението идва в резултат на години на израстване на ЕС по темата за хуманното отношение към животните, което е отразено в чл. 13 от Лисабонския договор, в част от европейското законодателство, както и в първия План за действие по отношение на защитата и хуманното отношение към животните 2006-2010. Втората част на плана се очаква в следващите месеци.
Международната конференция „Отговорно притежаване на кучета в Европа“, организирана от ЧЕТИРИ ЛАПИ и института „Дж. Капорале“ и проведена на 4 и 5 октомври т.г. в присъствието на над 100 участника от над 25 страни, установи безспорния факт, че повечето страни-членки не са взели адекватни мерки за спирането на свръхпопулацията сред кучетата и особено уличните, както и по отношение на цялостното отношение на европейците към животните компаньони.
Основателят на ЧЕТИРИ ЛАПИ Хелмут Дунглер заяви: „Ние горещо приветстваме решението на работната група, която препоръчва на Съвета да даде мандат на ЕК за стартиране на хармонизация на европейското законодателство, базирана на принципа на отговорното собственичество. Надяваме се скоро да ни бъде позволено да съдействаме на ЕК за създаването на конкретни мерки за намаляване на популацията и облекчаване на страданията на уличните животни в Европа, както и срещу жестокостта към животни и нелегалната търговия с кученца.“
Според Винченцо Капорале, директор на „Институто Дж. Капорале“, здравето на животните-компаньони и хуманното отношение към тях са грижа на ветеринарните лекари. „Налага се спешното приемане на хармонизирани стратегии за контрол върху размножаването и за отговорното отглеждане на тези животни, с цел по-доброто съжителство на хора и четириноги, особено в урбанизираните райони. Готови сме да предоставим нашия опит на ЕК за намирането на научно обосновани решения“, добави Капорале.
ЧЕТИРИ ЛАПИ и „Институто Дж. Капорале“ създадоха по време на белгийското председателство на ЕС сайта www.carodog.eu, целящ да осигури надеждна информация за здравето и хуманното отношение към кучетата в Европа. Този уебсайт, подкрепян от Федерацията на ветеринарите в Европа и Генерална дирекция „Здравеопазване и потребители“ към Европейската комисия, е на разположение на всички граждани и институции и основната му цел е да помогне на най-добрия приятел на човека.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
19 -20 ОКТОМВРИ
За пръв път в България се проведе обучителен семинар на тема „Прилагане на устойчиви практики за решаване на проблема на безстопанствените животни в България”. Мероприятието е по инициатива на Министерството на земеделието и храните и с любезното съдействие на Animal Rescue Sofia. Лектори на семинара бяха основатели на Фондацията за закрила на общностните кучета / F.P.C.C./, както и управители на водещи приюти в България. Обучението бе предназначено за представители на Общинските администрации, РВМС –та и неправитествени организации.
Община Перник бе представена от д-р Красимир Цанков от РВМС, Елица Енева от Сдружение „Дай лапа” и д-р Божидар Асенов в качеството си на председател на Българската Асоциация на Ветеринарните Лекари за Дребни Животни. Желаещи да почерпят опит от чуждестраните лектори служители на Община Перник не бяха забелязани.
Г-н Робърт Смит е английски бизнесмен, който през 1985 година разкрива своя фабрика в Истамбул. Тогава за пръв път той се сблъскал с явлението „бездомни животни”. Във фабриката заварил 6 кучета, които предопределили и неговото бъдаще като основател на Фондация. Последвалото разкриване на предприятия и в Румъния го поставили пред същия проблем. От тогава г-н Смит харчи от собствената си печалба прилагайки медода с „неутрализиране” на кучетата –т.е. стерилизация/кастрация, както ваксинация. Най- голям успех постига в румънския град Орадеа, където за 5 годишно прилагане на програмата той е ограничил популацията на животните с близо 90%.
Според него решението на този така значим проблем засягащ страните предимно от източна Европа е въпрос на организация и политическа воля.
Англичанинът изложи пред присъстващите своите наблюдения и дългогодишен опит. Никъде в своята презентация г-н Смит не спомена нищо за връщане на масовата евтаназия като метод за ограничаване на кучешката популация, тъй като той е доказано неефективен и излишно скъп. Според него ако някъде все още се прилагало подобно решението то е единствено и само поради недобросъвестно усвояване на средства и злоупотреби.
Неговата теза, която е доказана също и от Световната здравна организация е ,че всяко едно отстраняване се стреми към възстановяване чрез по- голямо възпроизводство и по-дълъг живот. Когато премахнем обределен брой животни от местообитанието им, бройката им винаги се връща към „капацитета на оцеляване на средата”, защото природата не търпи празно място. Даден бе и пример с кмета на Букурещ, който преди 3 години наредил избиването на 100 000 кучета, като разходите за умъртвяването на животните струвала на данъкоплатците 3 милиона евро, а резултатът от дейността е нулев, защото те бързо достигнали първоначалният си брой.
Тъй като сме известни с твърдоглавието си и с това, че обичаме да откриваме топлата вода вместо да вървим по утъпканите и утвърдени пътища някои общини в България продължават да наливат от пусто в празно, като се харчат средства за премахване на кучетата, вместо за тяхната неутрализация и най- важното- за регистрация и контрол над домашните животни, и „безпризорните” кучета, които са и основният източник на непреставащата популация. Понятието „безпризорни” кучета бе въведено от английският бизнесмен, който уточни, че това са животните, които са във фертилна възраст, не са бездомни, но които в определен момент от ежедневието си остават без надзор.
Уличните т.наречени от нас „бездомните” кучета, върху чиято стерелезация се фокусираме в последните години съставляват много малка част от безпризорните кучета, тъй като тяхната репродуктивност е най- ниска, както и оцеляването им в градската среда.
Целевата група върху, която трябва да бъдат съсредоточени усилията ни са животни, които са с осигурени добри условия на съществуване, но в същото време се самоотглеждат, а такива са:
– складови кучета и кучета по строителни обекти – животни на, които е осигурен подслон, храна и вода, но в същото време са свободно движещи се.
– дворни кучета- животни, които имат стопани, но ежедневно се пускат без надзор.
Най – важната част и първоначална стъпка е правилното преброяване на животните, за да се добие представа за реалният им размер.
Според г-н Смит и неговата колежка от Холандия г-жа Натали Клинге за по-ефективна работа и сериозен резултат е необходимо за разрешаването проблема да има централно финансиране, повече и по- достъпни кастрационни центрове и прилагане на добрата вече практика – „отворени приюти”. „Отворените приюти” са огромни площи, където кучетата живеят свободно и самостоятелно, а човешката намеса се изчерпва с изхранването им и медицинските грижи, когато се наложи. В тези приюти се спестяват разходите за издръжка почти наполовина от обикновените приюти. В тях се настаняват само животни, които не могат да се пригодят към живот на улицата. Традиционните приюти в никакъв случай не са решение при такър размер на популацията, както се вижда и от опита на вече наличните такива- всички са са препълнени над 100%, а животните на улицата не намаляват, защото т.нар.”капацитет на оцеляване на средата” веднага се запълва от нови и нови животни. Така понякога и най- добрите първоначални намерения стигат до безизходица. На този етап има смисъл единствено от „центрове за осиновяване”.
Като много важна част от семинара бяха засегнати и взаимоотношенията между местните власти и неправителствените организации. ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО ПАРТНЬОРСТВО е единственият и най- добър начин за постигането на трайни и добри резултати. Стана ясно, че за успеха на каквато и да е акция или кампания е необходимо да се работи съвместно и последователно от всички институции.
В заключение Робърт Смит и Натали Клинге, както и всички присъстващи постигнаха съгласие, че всяка програма би имала смисъл само и единствено ако се извършва масово на национално ниво, тъй като ефектът би се загубил ако в една община се работи по кастрацията, а съседната разрешава проблема си като изхвърля бездомните си животни в първата.
Презентации на своята дейност и опит направиха представители на приют „Долни Богров“ в лицето на г-жа Станислава Станчева от Фондация „Помощ за животните – България“, Г-жа Зиба Чакарян от „Германо -българска помощ за животните“-Русе, г-жа Жени Попова – управител на Общински приют Русе и д-р Марина Иванова от Фондация „Четири лапи“.
––––––––––––––––––––-
16 ОКТОМВРИ
Снупи вече има дом. Има и две човешки каки, които днес караха 2 часа от София до Перник в задръстването , за да си го вземат. Дано ги чакат сам ощастливи мигове……
–––––––––––––––––––––––
10 ОКТОМВРИ
Нашата любима Трикси отпътува за своя нов дом. Трикси бе харесана в Австрия и ще замине директно в новия си дом. Тя е трикрако кученце прибрано от кв.“Албените“. Тя бе едно от най – милите и нежни създания, които сме имали. Толкова фина и изтънчена. Казвахме и „диванното“ куче или „усмихващата“ се Трикси. Когато и говориш галено тя повдигаше горната си устна все едно се усмихваше. Направо бе за мачкане от всякъде. Очакваме новини и снимки от новия дом на Трикси.
Трикси в новия си дом в Австрия.
Обичаме те Трикси. Късмет.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Стартира кампанията за осиновяване на домашни любимци „Вземи ме вкъщи“ на Радио Magic FM
 |
 В ефира на Радио Magic FM и на специално създадения сайт Dom.MagicFM.bg стартира новата инициатива на медията – кампанията „Вземи ме вкъщи“, която ще помага в намирането на нов дом на животни, предлагани за осиновяване.Всяка година хиляди домашни любимци стават „улични“, защото техните стопани ги изоставят или изхвърлят на улицата нежеланото им потомство. Всяко куче или котка на улицата си има собствена история, но въпреки разликите, проблемът винаги е резултат от безотговорност и равнодушие. |
|
| Инициативата „Вземи ме вкъщи“ на Magic FM има за цел да промени нагласите към тези животни, да ги извади от анонимност и да им даде шанс да намерят добър и сигурен дом. Затова организаторите ще показват животни за осиновяване с техни снимки и подробна информация за характера, навиците и актуалното им здравословно състояние.Беатрис е първият любимец, който търси нов дом с помощта на кампанията на Радио Magic FM. Беа е на около 4 месеца, но остава без постоянен дом на 3-месечна възраст, когато „стопанинът“ ѝ разбира, че тя не е породисто мъжко коли, както се е надявал. Беатрис незабавно е изхвърлена пред блока, напълно безпомощна и уязвима за повече от седмица. Доброжелателна съседка я прибира временно в дома си, където Беа и до днес очаква осиновители. Кученцето е общително, обичливо и изключително чаровно.
В празничната сутрин на 22-ри септември зрителите на Нова телевизия видяха две лица на кампанията – кученцата Беатрис и Седефчо. Седефчо живее вече втори месец в клетка във ветеринарна клиника „Добро хрумване“ в очакване на постоянен дом. Всеки, който желае да осинови Беатрис или друг любимец, предлаган в кампанията, може да посети секцията на „Вземи ме вкъщи“ в сайта MаgicFM.bg и да попълни анкетна форма. С анкетата се събира подробна информация за осиновителя и неговия дом, за опита и мотивацията му за отглеждане на домашен любимец. След като екипът на радиото се запознае с дадените отговори и прецени кандидата като подходящ за осиновител, ще се свърже с него за среща. Първият кандидат, отговорящ на условията за осиновител, ще може да осинови избраното животно. Кампанията за осиновяване на домашни любимци „Вземи ме вкъщи“ се осъществява с безценната подкрепа на международната благотворителна организация за защита на животните „4 лапи“, сайта за осиновяване bezdom.com и ветеринарна клиника Итавет. Медийни партньори на инициативата са безплатното издание Програмата, предаването „На кафе“ по Нова телевизия, National Geographic Channel, агенция за външна реклама News Outdoor, печатница J-Point, Метромедия, Az-Jenata.bg и рекламна агенция Сфера диза |
||
–––––––––––––––––––––––
03 септември 2010 г.
Благодарим приятелите ни от AMCF, които периодично ни изпращат помощи за нашите кучета. За пореден път те показаха своята всеотдайност и подкрепа. Искрено Ви благодарим, че правите живота на любимците ни по- добър и желаем на Вас, както и на нас все по- малко да са животните в нужда. Мисията на хора като Вас прави труда на много природозащитници по света смислен и живота на много животни по- лек. Благодарим.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Новите стопани на кучешкия изолатор в Перник: Не убиваме кучета нощем |
||||||
|
||||||
На читателите вече е известно, че пернишкият изолатор за кастриране и обезпаразитяване на бездомни кучета е с нови, временно изпълняващи длъжността управители до провеждането на конкурс за нов управител. Това стана след като договорът с фирма „Антик“ и сдружение „Дай лапа“ изтече и общината не пожела да го поднови. На пръв поглед в това няма нищо смущаващо. От Сдружение за защита на животните „Дай лапа“ обаче остро скочиха срещу новите уредници на изолатора, като категорично ги обявиха за „убийци“ на кучетата на Перник. Според сдружението те са изтребвали животните и преди. От сдружението твърдят, че в града се организира ловна дружинка, която нощем избива наред бездомни кучета, повечето от тях вече кастрирани и съответно обозначени със съответния знак за това. Според природозащитниците изтребването на бездомните животни в никакъв случай не ограничава проблема, а напротив – те се размножават още повече.
По този повод репортер на zaPernik.com потърси другата страна – новите стопани на изолатора – за мнението им. Въпреки първоначалното нежелание да се срещнат с нас, те все пак дойдоха в уречения час. Новите уредници обаче категорично не пожелаха да бъдат снимани и се държаха враждебно, въпреки, че изпълняват обществена дейност. И въпреки, че перничани имат право да знаят кой стопанисва в момента общинския изолатор.От разговора стана ясно, че Дамян е бивш ловец в пернишкия изолатор, сега студент по ветеринарна медицина, пред дипломиране. Димитър пък изпълнява функцията на ловец на бездомните кучета в Перник. Двамата категорично отрекоха в града да се извършват вечерни убийства на бездомни кучета. За малко повече от два месеца откакто стопанисват изолатора, през него са преминали около 120 кучета, които са кастирани, обезпаразитени и върнати от местата, откъдето са били взети, твърди Дамян. Около две-три кучета са били приготвени за евтаназия, тъй като са ухапали граждани. От Сдружение „Дай лапа“(които като неправителствена организация все още следят какво се случва с бездомните кучета), не позволили кучетата да бъдат убити и ги прибрали. Няма точно определение, което да констатира кое куче е агресивно и подлежи на евтаназия, призна Дамян. Това, че кучето е ухапало, не означава, че е агресивно по презумция. Временните стопани се оплакаха от ниската хигиена, която са заварили в изолатора, след напускането на „Дай лапа“. Оттам изнесли около 4 камиона с боклук, единствено в добро състояние била операционната, която от „Дай лапа“ наскоро ремонтирали. Но дори и тя била със счупени прозорци. Новите закупили оборудване на операционната и са отстранени някои повреди по препоръки на РВМС, каза още Дамян. Има ли вече резултати от вашата дейност, откакто стопанисвате изолатора? Как ще коментирате отношението на Сдружение „Дай лапа“ към вас? С какви финансови средства извършвате в момента дейността си? Имате ли спонсори? Колко струва обработката на едно куче в изолатора? Ако спечелите конкурса за управители на изолатора в Перник, смятате ли, че ще се справите по-добре от „Дай лапа“? И преди си работил като ловец в пернишкия изолатор. Какви са наблюденията ти оттогава? А как ще коментираш случая с натровените кучета в центъра на Перник преди месеци? Това означава ли, че оправдавате тази постъпка? |
–––––––––––––––––––––––
14 август 2010г. Дарение от BINX
В началото на месец септември за животните, които отглеждаме на стационар пристигна огромно количество храна от нашите приятели от Холандия- BINX. Огромни благодарности на Юлия и Ричард за тяхната подкрепа и упорит труд за тяхната скромност и всеотдайност към животните. Без тяхната помощ нашата мисия би била невъзможна. С 2400 кг. храна нашите кучета ще са осигурени до месец февруари 2011година.
Огромен поклон приятели и целувки от нас и нашите и ваши любимци.
- Теменужка с Тара
Благодарим и за посредничеството на С.Митрева.
- Благодарим Ви приятели
- Хектор е доволен от вкусната храна
- Бойко и Ринти напълниха тумбаците
- След обилното папане идва ред на почивката
- С новата храна дойде и новият късмет- чудесният нов дом на Шърли
- Шърли получи своя шанс и своето ново семейство- четирикрак 12 годишен приятел на име Пирин, чудесен голям двор и голямо човешко семейство. Благодарение на Вас приятели от BINX кучета като Шърли получават своя втори шанс. Шърли е дъщеря на мама Бубка, която е осиновена в Холандия, а нейната сестра Кира чака своите стопани в приют в Германия.
––––––––––––––––––––––––––
10 август 2010
Докато ти спиш…………….
http://news.zapernik.com/183549.html
Докато ти спиш и може би сънуваш своите благи сънища и прегръщаш някой любим човек или малкото прекрасно създание, осмислящо живота ти, навън хората работят. Докато ти спиш се преразпределят власти и пари, политически сили и позиции…..От дълго време все се чудим защо работниците по чистотата не чистят нощем, за да не създават неудобство на движението, защо ремонтните дейности по улиците не се извършват нощем, поради същата причина? Защо…..? За да се види, че в този град се работи, кипи живот и че управляващите си вършат перфектно работата. Нощем се извършват само дейности, които са извън закона и противоречат на морала на „едно европейско общество”. Докато ти спиш се извършват убийства. Тях никой не трябва да види.
Този така наречен „най- добър приятел на човека” се превърна в опасност и вече е „обществен враг номер едно”. Община Перник взе най-накрая нещата в свои ръце. Нощем минава работната група и изчиства всичко на 4 крака наред. „Чистачите” издебват жертвата си, прицелват се и стрелят с тръбичката фаталната отрова. Животното изпищава от болката на заболата се в него игла и побягва, но не задълго. Пада на земята и започва да трепери в конвулсии, причинени от навлизащата в него отрова. То гърчи тяло и отваря широко уста в опитите си да поеме дъх. Накрая издъхва с поглед вперен в звездното небе, очи чудещи се къде ли сгреши, какво стана и може би с известна доза спокойствие. С какво ли заслужи тази съдба?! С какво си заслужава живота ти сред хората?! Дори и да си бил обичан от даден човек, колко ли те гонеха, ритаха и биеха. Дано накрая, въпреки мъките в последните ти минути, намериш онзи рай далеч от хората, където ще тичаш на воля през зелени полета и руйни потоци, където с изплезен от радост език ще можеш да играеш без да се притесняваш, че някой злобен и нищожен човек ще те нарече просто „долен и мръсен помияр”, където никой кмет няма да има правото да издаде смъртната ти присъда, защото ще се прави, че му пука за хората.
………………….
Докато ти спиш „чистачите” са набелязали втората си жертва, обстреляли са и нея.. Гърчове, мъки и адска болка сковават телата на четириногите, докато не излезне и последният им дъх. Това е имала предвид Община Перник явно, когато сключи договор с нас за ограничаване на кучешктата популация. Ние незнам защо така наивно си мислехме, че означава да кастрираме масово животните, както повелява ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ и МЕСТНАТА ПРОГРАМА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА УЛИЧНАТА ПОПУЛАЦИЯ. Кой знае защо сме се заблудили, че трябва да работим законно? Кой знае защо съсредоточихме всичките си сили да свършим много добре работата си, не жалейки средства, лично време, пренебрегвайки семействата си, децата си и „добрия си сън”? Чак сега разбираме какво означава най-често употребяваната фраза от общинските служители „изчистете центъра”. Когато обаче имахме неблагоразумието да попитаме какво да правим с животните „изчистени” от центъра, чувахме даже предложения да ги изнесем в друг град или пък от центъра на града, след кастрация да ги хвърляме на „Драгановец”. Надали жителите на „Драгановец” биха били щастливи да се сдобиват редовно с нови „любимци” „изчистени” от центъра. „Изчистените” кучета оставаха на стационар. Така се озовахме накрая на договора с Община Перник с 50 „изчистени” кучета. Може би трябва да върнем животните на центъра на Перник?!
Старата българска поговорка „Едно си баба знае – едно си бае” и този път доказа своята мъдрост, запазена през годините. С нищо не ни изненада новото назначение на г-жа Росица Янакиева. С нищо не ни изненадва факта, че временно изпълняващата фирма „ДНС” все още няма разрешение да работи легално и в „изолатора” има 5 кучета и добра хигиена. С нищо не ни изненадва, че се е провалил конкурса, защото знаем, че се дава повечко време на временно изпълняващите да работят на черно. Не ни изненадва и фактът, че временно изпълняващите вече знаят, че ще спечелят новата обществена поръчка.
Учудваме се само как Община Перник ще заплати на фирма „ДНС” за свършената работа, тъй като тя е свършена нелегално. Как ще се признаят за разход 15 000 лева без ДДС /стойността на договора им/ за ……..нощни убийства. Със сигурност знаем, че в „изолатора” не се кастрира, няма разрешение за работа- напълно удобно за изпълнителите, и не се настаняват животни там. Но тъй като разбрахме, че временно изпълняващата фирма е спечелила конкурса още преди той да се е състоял, може би плащанията ще се правят, след като вместо 40 трупа по улиците, ще се пишат кастрации /нали това е законно/и то, след като спечелят новия конкурс. Или пък общински служител върви по „чистачите” да отчита натръшкалите се кучета.
Когато трябва да се свърши нелегално и противозаконно работа се наблюдава учудващо единство и взаимодействие между всички институции. Когато искахме да се правят проверки по дворове за нерегестрирани, некастрирани и нехуманно гледани животни, за сигнали за жестокост, никоя институция не знаеше как да извърши това и какви са нейните правомощия и какво е „хуманно отношение”. От опит вече разбрахме, че хуманно отношение означава – никой да не види как се мъчат животните. За хуманна смърт пък се водят „нощните гърчове” на четириногите.
Когато изпълнявахме програмата, на пресконференция г-жа Янакиева каза: „ да ги няма на улицата и да не са в изолатора”, което днес вече знаем какво означава- трупове по улиците. И това, защото в изолатора няма хладилна камера за съхранение на трупове, а общината знае, че ние знаем това. По-лесният начин е да се оставят по улиците и хората да се чудят как да погребват животните или да изхвърлят труповете им в най- близките контейнери.
И така…..
Докато ти спиш и може би сънуваш, хората навън работят. Те нямат почивен ден, те се трудят неуморно, те преизпълняват план, точно по болезнено познат начин. „Има куче има проблем, няма куче няма проблем”.
Може би един ден, докато ти спиш ще се окажеш от другата страна на барикадата. Може би един ден докато всички други спят ти ще имаш нужда от буден човек. Може би е време да се събудим от зомбирания си сън и да видим, че ние сме най-големите жертви. Жертви на това, което самите ние създадохме и на което дадохме власт……………………на беззаконието и демонстрацията на надвластие на всеки един от етажите.
Решението е в твои ръце народе. Или да продължиш да спиш или да се събудиш и да разбереш, че ние……обикновените люде сме от другата страна – тази, която е винаги на колене, бедната и онеправданата, т. е. с нищо нашият живот не се различава от кучешкия. С нас се подиграват така, както с кучетата и понеже сме слепи да видим истината изкарваме кучетата виновни за собственото си нещастие.
–––––––––––––––––––––––
9 юли 2010
Сдружение за защита на животните „Дай лапа“ и фирма „Антик“ ООД вече не са стопани на изолатора и не изпълняват програмата за ограничаване на кучешката популация в град Перник. Искаме да уведомим всички граждани на Перник, че не ние залавяме кучетата, които са за обработка и че под думата „обработка“ вече не се разбират процедури като залавяне, ваксиниране, кастрация и обезпаразитяване, а „евтаназия“ в най- добрия случай. В най- лошия може би гладна смърт или убийство. Вече имаме информация, че се ловува нощем.
След среща с кмета г-жа Росица Янакиева в началото на 2009 година ни беше отказано категорично да участваме в конкурса като НПО / ЗЗЖ чл.41 ал. (4) Приютите за безстопанствени животни се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел./ Тогава г-жа Росица Янакиева каза да представим три наши частни фирми, които да бъдат поканени за участие в обществената поръчка.
Така една от нашите предложени фирми – „Антик“ ООД през месец май 2009 година спечели обществената поръчка със заложени възможно най- ниски цени на манипулациите и съвместно с „Дай лапа“ изпълняваха програмата.
За тази една година дейност ние постигнахме много. Имаме 720 кастрирани животни. Трудът на доктора за кастрацията на 1 куче струваше 13 лева. За тези 13 лева имахме 3 доктори, които се редуваха и работеха в екип по двама. Имахме и двама ловци, единият от които професионалист от София. Реагирахме възможно най- бързо на сигнали, както за пострадали животни, така и за агресивни. Със сигурност има и сигнали, на които не сме успявали да реагираме моментално, но знаехме, че всяка бърза реакция спестява, както възможна агресия от страна на животното, евентуално спасява и живота на самото куче. Самите ние работехме изцяло като доброволци и не само, че не сме взимали, но сме похарчили доста от собствените си средства, време, сили и възможности, за да помагаме на животните. Направихме сайт, обявявахме животните за търсене на домове, направихме контакти с чужди организации, търсехме дарения за изхранване на животните на стационар, тъй като те бяха изцяло на наша издръжка. Община Перник, т.е. данъкоплатците не са дали пари за издръжката на животните на стационар, а само за престоя от 3 дни на 1 кастрирано куче. Разпечатвахме брошури, картички и календари с информационни материали за нашата работа изцяло със средства от дарения.
Нашата дейност, както и предметът на договора с Община Перник основно бе съсредоточен в ограничаване на популацията. С минимални средства искахме да постигнем максимални резултати. Въпреки, че от месец март до месец май не сме получили все още нито един лев от Община Перник, ние съвестно и отговорно продължавахме да изпълняваме своята дейност. Също така отговорно след изтичането на договора ни, ние не изоставихме „нашите“ животни, които бяха на стационар, някои прибрани от детски градини и от центъра, а ги взехме с нас и продължаваме да се грижим за тях и да им търсим домове. Най- лесно за нас щеше да е да ги пуснем всичките на центъра, защото те са кастрирани и са собственост на Община Перник.
За съжаление, Управата на града не успя да ни изненада и с новото си назначение. По време на нашата дейност предложихме работа като ловец на въпросния Дамян като смятахме, че като впрегнем уменията му като ловец в нещо градивно бихме могли да променим и отношението му към животните, а и щяхме да имаме допълнителен екип, но интересно защо той отказа. Явно въпросният Дамян не се изкушава от ловене на кучета, а от тяхното убийство. Никой не може да докаже отново какво се случва зад стените на изолатора, който от Кастрационен център се превърна отново в „изолатор“, където единствената цел на работещите в него е как да уморят животните по- бързо и възможно най – нехуманно. А странно защо самата община подкрепя това?!
Обръщаме се към всички граждани на Перник и им казваме, че тук не става въпрос само за кучета. Неспазването на законите, които демонстрира Община Перник безнаказано, утре ще засегне и Вас. И с Вас ще се подиграят, и Вас ще Ви излъжат, и за Вас няма да има закони. Както ще избиват кучетата, същото може да се случи и с децата ни и институциите свикнали да не им се търси отговорност пак ще си затварят очите. Запитайте се как се печелят конкурси и обществени поръчки в Перник? Кои са фирмите изпълнители и как управляващите се обогатяват от нашето невежество? Тук не става въпрос за кучета- тук става въпрос за един овчи народ, който най- добре се вписва в картината на управляващите.
За благодарност за нашата работа и безвъзмездната ни помощ като доброволци Община Перник заведе вече 4 дела за ухапвания от граждани срещу нас. Изглежда, че наличието на бездомни кучета в Перник е по наша вина, а не по тяхна, защото общинските служители нищо не направиха за налагането на глоби на нерегистрирани домашни любимци и недобросъвестните стопани продължават да изхвърлят животните си. Надяваме се и собствениците на счупени автомобили и гражданите със счупени крака в следствие на дупките по Перник също да заведат дела срещу Община Перник, която от своя страна да съди фирмите изпълнители на обществени поръчки в тази насока.
Питаме Ви съграждани искате ли да бъдете съучастници в изтребването на още 5000 и още 5000 и още 5000 кучета. Колко по 5000 кучета трябва да загинат заради нашата безотговорност. И колко пари още ще трябва да даваме. Защо смятате, че ще има ефект от избиването им – ще има за кратко и после нов бум- нови изхвърлени и размножени по улиците. И така си осигуряваме работа до живот на възползващите се от това. Кажете кой има по- голям интерес от това да няма кучета по улиците?! Ние, които искаме да няма едно нещастно животно, за да водим нормално съществуване или тези, на които им е все тая дали ще ограничат популацията и дали ще има ухапани стига да има пари? Замислете се.
Дали пък Община Перник не се притесни, че ще решим проблема с кучетата и затова да не поднови нашия договор? Дали наличието на кучета и разприте на обичащи и мразещи животните не отвличат вниманието на гражданите от други по- наболели проблеми в Перник? Замислете се….
„Дай лапа“
––––––––––––––––––––––––
8 юли 2010
Сдружение за защита на животните „Дай лапа“ ще подкрепи протеста в София против жестокостта върху животните и искане за създаване на зоополиция в България. Това съобщиха до zaPernik.com.
Природозащитниците призовават:
Нека покажем, че не сме безразлични към болката и страданието на другите същества. Нека покажем, че в България има и хора, а не само получовеци озлобени от собственото си нещастно битие. Нека заедно да застанем срещу една неправда, защото ако днес си затворим очите за едно, утре ние също ще изпатим от разпространилото се беззаконие.
Не е приятно да си никой, не е приятно твоите права да не се зачитат, не е приятно някой да взима решение вместо теб. Да помогнем на тези, които не могат да се защитят сами. Нека се обединим срещу жестокостта във всичките и форми. Това е пътят за по- добрия живот.
Нека в цяла България се обединим и едновременно запалим свещ в памет на жестоко убитите и осакатени животни, които са станали жертва заради липсата на промяната в НК.
Нека да не се крием и да се примиряваме с бездействието, А ДА СЕ ОБЕДИНИМ ПРОТИВ ЖЕСТОКОСТТА!
Жестокостта поражда жестокост.
Жестокостта възпитава жестокост в бъдещите поколения и ние трябва да кажем НЕ !
Дай лапа 
ne naranyavayte jivotnite