Закон за ветеринарно-медицинската дейност

ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

В сила от 02.05.2006 г.
Обн. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 14 Април 2006г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.88 от 31 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.51 от 26 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.84 от 19 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.27 от 10 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност, и въвежда принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ).

Чл. 2. Ветеринарномедицинската дейност обхваща:

1. прилагането на ветеринарномедицинските изисквания за:

а) опазване здравето на животните и хуманното отношение към тях;

б) опазване здравето на хората от зоонози;

в) добив и съхранение на зародишни продукти;

г) безопасност на суровини и храни от животински произход при тяхното производство и транспортиране;

д) безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси при производство, пускане на пазара, търговия, внасяне, изнасяне, транзитно преминаване, съхранение и употреба;

е) обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях;

ж) опазване на околната среда от вредните въздействия на животновъдството и свързаните с него производства;

з) пускане на пазара, търговия и обмен на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

и) внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражи, фуражни добавки и премикси;

к) производство, внасяне, търговия, съхранение и употреба на ветеринарномедицински продукти (ВМП);

2. контрола за спазване на изискванията по т. 1;

3. ветеринарномедицинската наука, лабораторна дейност, диагностика и експертиза;

4. условията и реда за упражняване на ветеринарномедицинска професия;

5. ветеринарномедицинската практика.

Глава втора.
УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

Раздел I.
Органи за управление и контрол

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието чрез Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осъществява държавната политика в областта на ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Националната ветеринарномедицинска служба е административна структура към министъра на земеделието и продоволствието. Тя е официалната компетентна служба за управление, осъществяване и контрол на ветеринарномедицинската дейност.

(2) Структурата, съставът и функциите на НВМС се уреждат с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 5. (1) Националната ветеринарномедицинска служба е юридическо лице със седалище в гр. София, чиято структура включва Централно управление и поделения, изградени съобразно административно-териториалното деление на страната.

(2) Поделенията на НВМС са регионални ветеринарномедицински служби (РВМС) и специализирани звена за наука, диагностика и контрол, всяко от които се ръководи от директор.

(3) Поделенията на НВМС не са юридически лица.

Чл. 6. Националната ветеринарномедицинска служба се ръководи и представлява от генерален директор, който е и главен ветеринарен санитарен инспектор.

Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява:

1. контрол по здравеопазване при:

а) отглеждане на животни;

б) добив и съхранение на зародишни продукти;

в) пускане на пазара, търговия, обмен и транспортиране на животни и зародишни продукти;

2. ветеринарно-санитарен контрол при производството, съхранението, пускането на пазара, търговията и транспортирането на суровини и храни от животински произход;

3. контрол при получаването и обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

4. контрол за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към животните;

5. контрол за безопасност на специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи;

6. контрол върху производството, внасянето, съхранението, търговията и употребата на ВМП;

7. граничен ветеринарномедицински контрол на обектите по т. 1 – 5;

8. лабораторна и научноизследователска дейност;

9. контрол на ветеринарномедицинската практика;

10. контрол на дезинфекцията, дезинсекцията, дератизацията и девастацията;

11. контрол върху пускането на пазара на генетично модифицирани организми като продукти или съставки на храни от животински произход, генетично модифицирани фуражи и фуражни добавки, както и ветеринарномедицински продукти, които се състоят или съдържат генетично модифицирани организми или комбинация от генетично модифицирани организми.

(2) В НВМС се водят публични регистри на:

1. животновъдните обекти;

2. търговците на животни;

3. търговците на зародишни продукти;

4. търговците на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

5. обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, на обектите за търговия на едро с храни от животински произход, както и обекти за търговия на дребно, в които се предлагат само суровини и храни от животински произход, регистрирани по реда на Закона за храните;

6. обектите за обезвреждане и преработване на странични животински продукти;

7. лицата, получаващи пратки от суровини и храни от животински произход от държава – членка на Европейския съюз, наричана по-нататък „държава членка“, предназначени за пускане на пазара и търговия, или лица, които по занятие разпределят такива пратки;

8. лицата, които превозват животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражи, фуражни добавки и премикси;

9. обектите за събиране или карантиниране на животни;

10. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., в сила от 26.06.2007 г.) центровете за трансплантация на ембриони, центровете за изкуствено осеменяване и центровете за съхранение на сперма;

11. местата за почивка на животни по време на транспортиране;

12. обектите, в които се осъществява ветеринарномедицинска практика, и ветеринарните лекари, работещи в тях;

13. производителите на ВМП;

14. лицензираните за употреба ВМП;

15. търговците на едро с ВМП;

16. ветеринарномедицинските аптеки;

17. лицата, получили разрешение за провеждане на опити с животни;

18. транспортните средства, с които се превозват животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражи, фуражни добавки и премикси;

19. лабораториите, осъществяващи ветеринарномедицинска дейност за целите на държавния контрол.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Регистрите по ал. 2 се публикуват на на Министерството на земеделието и продоволствието.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация и издава бюлетин.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба издава специализирани списания.

Чл. 8. (1) Контролът по чл. 7, ал. 1 се извършва от официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват или да участват в дейности, които са обект на контрол от НВМС.

Чл. 9. (1) Официалните ветеринарни лекари са служители на НВМС, назначени по служебно правоотношение и определени със заповед на генералния директор, които имат право да издават сертификати и други документи при търговия, обмен и изнасяне при спазване на изискванията по чл. 101 – 107, след извършване на:

1. контрол по здравеопазване на животните, хуманно отношение към тях и при получаване и обезвреждане на странични животински продукти;

2. ветеринарно-санитарен контрол;

3. граничен ветеринарномедицински контрол;

4. контрол по безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси.

(2) За официален ветеринарен лекар в едно от направленията на дейност по ал. 1 може да бъде определен лекар, който:

1. има най-малко три години практически опит в същото направление;

2. е преминал курс на обучение за дейността по т. 1.

(3) При издаване на документите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар поставя личен щемпел по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.

Чл. 10. (1) Органите на изпълнителната власт и местното самоуправление, обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от НВМС при изпълнение на служебните им задължения.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Редът и начините на взаимодействие между органите на НВМС и Министерството на вътрешните работи се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието и министъра на вътрешните работи.

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) При възникване на опасност за здравето на хората и/или животните НВМС уведомява незабавно писмено министъра на земеделието и продоволствието, министъра на здравеопазването, ръководителите на други заинтересовани ведомства и съответните органи на Европейската комисия и СОЗЖ.

Чл. 12. Ветеринарномедицинската дейност в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на транспорта се осъществява от ведомствени ветеринарномедицински звена в съответствие с този закон.

Глава седма.
ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ

Раздел I.
Изисквания за защита и хуманно отношение към животните

Чл. 149. (1) Животните се отглеждат и използват по начин, който съответства на тяхното развитие и предназначение и е съобразен с физиологичните им нужди и етологични особености.

(2) Манипулации или хирургически интервенции, които причиняват или могат да причинят значителни болки на животните, се извършват с прилагане на упойка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане, използване, продажба, клане и умъртвяване на различни видове животни се уреждат с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 150. (1) Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да:

1. се грижат за животните и да не ги изоставят;

2. осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му:

а) място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му;

б) необходимото пространство и свобода на движение;

в) достатъчно количество храна и вода;

г) свободен достъп до местата за хранене и поене;

д) подходящ микроклимат;

е) редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване;

ж) подходящи съдове за хранене и поене, поставени по начин, който не позволява замърсяването им и намалява до минимум агресивната конкуренция между животните;

3. предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на животните.

(2) Гледачите на животни проверяват най-малко един път дневно състоянието им.

Чл. 151. Забранява се:

1. причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита;

2. използването на животни за боеве или представления, водещи до болка, наранявания, увреждания или смърт на животното;

3. насъскването на животни едно срещу друго;

4. дресурата на животни по начин, който им причинява болка или страдание;

5. подлагането на животни на натоварвания, които не са съобразени с анатомичните и физиологичните им възможности;

6. връзването на животни по начин, който им причинява болка, страдание или нараняване;

7. отглеждането на животни при постоянна тъмнина или постоянно вързани;

8. разхождането по улиците на диви животни с цел представления или търговия;

9. извършването на ветеринарномедицински манипулации и прилагането на ВМП от лица без необходимата квалификация;

10. прилагането на упойващи вещества или вещества, които увреждат здравето на животните, с изключение на случаите, които са медицински оправдани, или на манипулации в рамките на разрешен опит;

11. употребата на стимулиращи средства за животни с цел повишаване на спортните резултати;

12. естественото или изкуственото осеменяване, което води до или създава опасност за увреждане здравето на животните;

13. намесата в процеса на раждане чрез прилагане на манипулации, които са несъвместими с ветеринарномедицинската наука и практика;

14. храненето на животни с храни, които съдържат вредни субстанции, или храни, неподходящи за вида, възрастта и здравословното им състояние;

15. настаняването на едно и също място на несъвместими видове животни или на животни от един вид, когато това може да породи агресивност;

16. ампутацията на опашката на едри преживни и еднокопитни животни;

17. извършването на следните манипулации без упойка:

а) ампутация на опашката на агнета, ярета, прасета, телета и кучета над 7-дневна възраст;

б) отстраняване на допълнителните пръсти на кучета над 8-дневна възраст;

в) обезроговяване на телета под 8-седмична възраст при каутеризация или екстирпация по оперативен начин;

г) обезроговяване на телета над 8-седмична възраст;

д) кастриране на прасета над двуседмична възраст;

е) кастриране на телета над 4-седмична възраст;

ж) кастриране на агнета и зайци над 8-седмична възраст.

Раздел II.
Животни, използвани за опити

Чл. 152. (1) (Предишен текст на чл. 152 – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) Опити с животни се провеждат, когато не е възможно да се приложат алтернативни методи.

(2) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) Опити с животни се извършват с цел:

1. разработване и производство на безопасни лекарствени продукти за ветеринарната и хуманната медицина и на храни и хранителни добавки за хора и животни;

2. диагностика на болести и изпитване на нови методи за лечение на болести;

3. проучване, регулиране или промяна на физиологични функции при хора, животни и растения;

4. обучение в професионални гимназии и висши училища;

5. защита на околната среда.

Чл. 153. (1) Опити с животни се извършват в опитни бази на научноизследователски институти, производствени предприятия, лаборатории, средни и висши училища след получаване на разрешение от генералния директор на НВМС.

(2) Опитните бази по ал. 1 се регистрират по реда на чл. 137.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Изискванията при използване на животни за опити към обектите, в които се провеждат опити с животни, и обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 154. (1) Към генералния директор на НВМС се създава Комисия по етика към животните като постоянно действащ консултативен орган.

(2) Генералният директор със заповед определя поименния състав на комисията по предложение на заинтересованите ведомства и организации и утвърждава правилник за нейната работа.

Чл. 155. (1) Собствениците или управителите на обекти, в които се провеждат опити с животни, подават до генералния директор на НВМС заявление по образец за издаване на разрешение да използват животни в опити, към което прилагат:

1. удостоверение за регистрация на опитната база, издадено от НВМС;

2. списък на видовете и броя животни, които ще се използват, и обосновка на избора им, мястото и начина за полагане на грижи за животните след приключване на опитите;

3. списък на лицата, участващи в провеждане на опита, и копие от документ за тяхната професионална квалификация;

4. копие от документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) Генералният директор на НВМС със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи.

(3) При констатиране на непълноти в документите в 14-дневен срок от постъпването им комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.

(4) След представяне на необходимите документи комисията ги изпраща до Комисията по етика към животните.

(5) В едномесечен срок от подаване на заявлението Комисията по етика към животните представя становище до генералния директор на НВМС за издаване на разрешение за провеждане на опита или отказ.

(6) В 7-дневен срок от получаване на становището генералният директор на НВМС издава разрешение за провеждане на опита или мотивирано отказва издаването му.

(7) Разрешението за използване на животни в опити се издава за срок 5 години.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 6 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) Собствениците или управителите на обекти, в които се провеждат опити с животни, са длъжни да уведомят в тридневен срок НВМС за промяна в първоначално посочените обстоятелства. При промяна се издава ново разрешение.

Чл. 156. Издадените разрешения по чл. 155, ал. 6 се вписват в регистър на НВМС, който съдържа:

1. име и адрес на притежателя на разрешението;

2. вид и местонахождение на обекта;

3. вид на опитните животни;

4. наименование на опита.

Чл. 157. (1) Генералният директор на НВМС със заповед отнема издаденото разрешение:

1. когато се установи, че данните от подадените документи са неверни;

2. при констатирани груби или системни нарушения на закона.

(2) Заповедта по ал. 1 се изпраща на притежателя на разрешението.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 158. Забранява се:

1. използването на безстопанствени и домашни кучета и котки като опитни животни;

2. принуждаването на ученици и студенти да извършват опити с животни, при които се причинява травма или трайно увреждане на животните, ако това противоречи на моралните или религиозните им убеждения, освен ако целта на опита е усвояване на конкретни практически умения.

Раздел III.
Клане и умъртвяване на животни

Чл. 159. (1) Клането на животни се извършва по най-бързия начин, след зашеметяване, което осигурява пълна загуба на съзнание и чувствителност за целия период на обезкръвяване.

(2) Забранява се разчленяването и извършването на манипулации с трупа на животното преди пълното му обезкръвяване.

(3) Допуска се клане на селскостопански животни:

1. които се отглеждат за добив на месо и суровини;

2. които са лекувани от незаразни болести, но лечението е безрезултатно или е стопански неизгодно;

3. за ликвидиране на заразни болести;

4. за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания.

Чл. 160. (1) Умъртвяването на животни се извършва по начин, който не допуска причиняване на излишна болка и страдание.

(2) Умъртвяването на животни се допуска при:

1. ликвидиране на заразни болести;

2. дератизация;

3. нападение на хора от животно и самозащита;

4. практикуване на лов по реда на Закона за лова и опазване на дивеча и на риболов по Закона за рибарството и аквакултурите.

Раздел IV.
Транспортиране на животни

Чл. 161. (1) Животните се транспортират при условия, гарантиращи здравето, физиологичните и поведенческите им нужди, в специално оборудвани превозни средства.

(2) При продължително транспортиране на животните се осигурява почивка на пунктове, определени от НВМС.

Чл. 162. (1) Всички сухопътни транспортни средства, използвани за продължително транспортиране, както и контейнери и плавателни съдове за превоз на животни, се одобряват от НВМС, за което се издава сертификат по образец.

(2) Сертификатът за одобрение се издава за срок 5 години и информацията от него се въвежда от НВМС в електронна база данни по начин, позволяващ използването й от компетентните органи на държавите членки.

Чл. 163. Транспортирането на животни се осъществява от превозвачи, получили от НВМС лиценз за превоз, за кратки или продължителни пътувания.

Чл. 164. (1) Водачи на транспортни средства, в които се превозват животни, и придружители на животни при транспортиране могат да бъдат лица, получили удостоверение за правоспособност от директора на РВМС, на чиято територия се намира седалището на превозвача.

(2) Лицата по ал. 1 подават заявление до директора на РВМС, към което прилагат копие от удостоверение за завършен курс за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.

(3) В тридневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС издава удостоверение по образец.

Чл. 165. (1) За получаване на лиценз за превоз лицата по чл. 163 подават заявление по образец до генералния директор на НВМС, към което прилагат:

1. копие от регистрационния талон на транспортното средство;

2. копие от сертификата за одобрение на транспортното средство;

3. копие от лиценза за извършване на международен превоз на товари или копие от лиценза за извършване на вътрешен превоз на товари, издаден от Министерството на транспорта;

4. копие от удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача и придружителя на животните;

5. план за спешни действия при влошаване здравословното състояние на животните и инциденти при транспортирането;

6. декларация за осигурена постоянна връзка между превозвача и водача – когато лицензът се издава за продължителни пътувания;

7. копие от документ за собственост или договор за наем на транспортното средство;

8. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) В тридневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи и на транспортното средство за съответствието му с изискванията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.

(3) Комисията в 10-дневен срок представя становище до генералния директор на НВМС с предложение за издаване на лиценз или отказ.

(4) В 20-дневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС издава лиценз за превоз на животни по образец или мотивирано отказва издаването му.

(5) Лицензът е безсрочен.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 166. (1) В НВМС се води регистър на издадените лицензи по чл. 165, който съдържа:

1. вид, номер и дата на издадения лиценз;

2. име/наименование или адрес/седалище на превозвача;

3. име/наименование или адрес/седалище на собственика на транспортното средство;

4. вид, товароподемност и регистрационен номер на транспортното средство;

5. номер на сертификата за одобрение на транспортното средство;

6. номер и дата на удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя на животните;

7. вида и броя животни, които могат да се транспортират с транспортното средство;

8. дата на прекратяване или отнемане на лиценза;

9. промени на вписаните обстоятелства.

(2) Издаденият лиценз се представя при проверка на органите на НВМС.

(3) Издаденият лиценз се прекратява със заповед на генералния директор на НВМС:

1. по искане на превозвача;

2. при прекратяване дейността на превозвача;

3. при промяна на собствеността или прекратяване на договора за наем на транспортното средство.

(4) При системни или груби нарушения на правилата за защита и хуманно отношение към животните генералният директор на НВМС:

1. временно спира дейността на превозвача или ползването на транспортното средство;

2. отнема лиценза;

3. отнема сертификата за одобрение на транспортното средство;

4. временно забранява дейността на водача или придружителя;

5. отнема удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието, съгласувана с министъра на транспорта.

Чл. 167. Водачите на транспортните средства и придружителите на животните са длъжни да осигурят възможно най-бързо ветеринарномедицинска помощ на животните, заболели по време на транспортирането.

Чл. 168. Изискванията по чл. 162 и 166 не се прилагат при транспортиране:

1. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) на домашни любимци и ловни кучета от собственика им с лично превозно средство;

2. на единични селскостопански животни за лични нужди;

3. до 65 км.

Чл. 169. Забранява се:

1. транспортирането на животни в нерегистрирани превозни средства и при условия, причиняващи им болка, наранявания и страдания;

2. по време на товарене, разтоварване и придвижване:

а) животните да бъдат удряни, блъскани и ритани;

б) да се притискат чувствителни части на тялото на животното;

в) да се мачкат, усукват или чупят опашките на животните;

г) да се използват приспособления, които причиняват болка на животните;

д) животните да се преместват с механични устройства, както и да се повдигат или влачат за главата, рогата, ушите, краката, опашката или космената покривка.

Раздел V.
Контрол за спазване на изискванията за защита и хуманно отношение към животните

Чл. 170. (1) Организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите съдействат на НВМС за осъществяване на контрола по чл. 7, ал. 1, т. 4.

(2) Представител на организация за защита на животните има право да присъства при извършване на проверката, когато сигналът за нарушение на изискванията за защита и хуманно отношение към животните е подаден от тази организация.

(3) В случаите по ал. 2 НВМС уведомява организацията за времето на извършване на проверката.

Чл. 171. Собствениците или управителите на зоопаркове, зоомагазини и други животновъдни обекти и организаторите на дейности с участието на животни са длъжни да осигурят условия за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към тях.

Раздел VI.
Домашни любимци и кучета за служебни, ловни и други цели (Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.)

Чл. 172. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Собствениците на домашни любимци са длъжни:

1. да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация;

2. да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни;

3. да вземат мерки за предотвратяване на нежелано размножаване на животните;

4. при използването им за размножаване да се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите им характеристики и да не допускат застрашаване на тяхното здраве.

Чл. 173. Собствениците на кучета са длъжни:

1. при извеждането на кучетата да носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и да го представят за проверка на общинските и ветеринарномедицинските органи;

2. да представят ветеринарномедицинския паспорт при посещение при ветеринарен лекар;

3. ежегодно да представят кучетата за ваксинация срещу бяс;

4. когато ги отглеждат в затворени помещения, ежедневно да им осигуряват необходимата разходка;

5. когато ги отглеждат вързани на открито, да им осигурят подслон и площ за свободно движение.

Чл. 174. (1) Собствениците на кучета, навършили 6-седмична възраст, ги представят на ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, за издаване на паспорт по образец, ваксинация и обезпаразитяване.

(2) При навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар, като представя документ за платена такса по чл. 175, ал. 1.

(3) При регистрацията на кучето ветеринарният лекар поставя татуировка или микрочип, които съдържат идентификационен код по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици на населеното място и индивидуален номер на животното.

(4) Ветеринарният лекар изпраща ежемесечно данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче в РВМС и в съответната община.

(5) Собствениците на кучета заплащат стойността на ветеринарномедицинския паспорт и на манипулацията поставяне на татуировката или микрочипа.

Чл. 175. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) За притежаване на куче ежегодно се заплаща такса по Закона за местните данъци и такси.

(2) Освобождават се от такса собствениците на:

1. кучета на инвалиди;

2. служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка;

3. кучета, използвани за опитни цели;

4. кучета, използвани от Българския червен кръст;

5. кастрирани кучета;

6. ловни кучета.

(3) Приходите от събраните такси постъпват в общинския бюджет и се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.

Чл. 176. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Собствениците на обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, на пансиони, изолатори и приюти за животни ги регистрират по реда на чл. 137, като към заявлението прилагат и удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Изискванията към обектите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 177. (1) Забранява се:

1. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) извършването на следните хирургически интервенции на домашни любимци:

а) рязане на опашка;

б) рязане на уши;

в) изрязване на гласни струни;

г) отстраняване на нокти и зъби;

2. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) отглеждането и развъждането на домашни любимци за добив на месо и кожи от тях;

3. извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник;

4. разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините със забранителни знаци.

(2) Интервенциите по ал. 1, т. 1 се допускат по изключение по преценка на ветеринарен лекар.

Чл. 178. Кметовете на общини, райони и кметства организират контрола за спазване изискванията по чл. 172, т. 1 и 2, чл. 173, т. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 3 и 4.

Раздел VII.
Евтаназия на животни

Чл. 179. (1) Евтаназия на животни се извършва от ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, с лицензиран ВМП.

(2) При евтаназия ветеринарният лекар вписва в амбулаторния дневник причините за извършването й и използвания ВМП.

(3) Евтаназия се допуска при:

1. неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болки и страдания;

2. ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните;

3. приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания;

4. животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.

Чл. 180. (1) Подготовката и провеждането на евтаназия се организира по начин, който намалява до минимум стреса на животното.

(2) Евтаназията се провежда в отделно помещение, което не позволява на останалите животни да наблюдават извършването й.

(3) Евтаназията се извършва с продукти, които предизвикват пълна загуба на съзнание и чувствителност към болка, последвана от сигурна смърт.

(4) След извършването на евтаназия ветеринарният лекар констатира настъпването на смъртта.

Чл. 181. Забранява се при евтаназия:

1. самостоятелното прилагане на ВМП, които парализират мускулите, без да предизвикват загуба на чувствителност към болка;

2. използването на ВМП, които не водят до загуба на чувствителност.

Раздел VIII.
Диви животни

Чл. 182. (1) Диви животни могат да се отглеждат извън естествената им среда само в зоопаркове, аквариуми, терариуми, циркове, ферми, волиери и вивариуми.

(2) Обектите, в които се отглеждат диви животни, се регистрират в съответната РВМС по реда на чл. 137.

Чл. 183. Декоративни животни могат да се отглеждат при домашни условия при спазване на изискванията за защита и хуманно отношение към животните.

Глава тринадесета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 411. Ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, без да е регистриран по реда на глава четвърта, се наказва с глоба в размер 200 лв., а при повторно нарушение – с глоба в размер 400 лв.

Чл. 412. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика в обект, който не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 26, ал. 2, се наказва с глоба от 50 до 150 лв., а при повторно нарушение – от 150 до 400 лв.

Чл. 413. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Ветеринарен лекар, който не изпълни задължение по чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 2, 4, 6, 9 и 10, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., а при повторно нарушение – от 200 до 300 лв.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Ветеринарен лекар, който не изпълни задължение по чл. 39, ал. 2, т. 3, 5, 7 и 8, се наказва с глоба в размер от 20 до 50 лв., а при повторно нарушение – от 50 до 100 лв.

Чл. 414. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Ветеринарен техник, който превиши правата си по чл. 40, ал. 1, се наказва с глоба в размер 200 лв., а при повторно нарушение – с глоба в размер 400 лв.

Чл. 415. (1) Който не изпълни мярка, наложена от НВМС за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразна болест по животните, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., а при повторно нарушение – от 300 до 500 лв.

(2) Когато в резултат от неизпълнението на мярката по ал. 1 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, ако не подлежи на по-тежко наказание, глобата е от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 4000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 15 000 лв.

(4) Когато в резултат от неизпълнение на мярката по ал. 1 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 40 000 лв.

Чл. 416. (1) Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 – 3 и 8, се наказва с глоба от 10 до 50 лв., а при повторно нарушение – от 50 до 100 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 100 до 300 лв., а при повторно нарушение – от 300 до 500 лв.

Чл. 417. (1) Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 4 – 7 и 9 – 13, се наказва с глоба от 20 до 50 лв., а при повторно нарушение – от 50 до 100 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, имуществената санкция е от 100 до 300 лв., а при повторно нарушение – от 300 до 600 лв.

Чл. 418. Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 133, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а при повторно нарушение – от 300 до 500 лв.

Чл. 419. Който организира пазар за животни, без да е регистриран по реда на чл. 137 или в нарушение на изисквания на наредба по чл. 132, ал. 2, се наказва с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

Чл. 420. (1) (Доп. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Собственик на животни, който наруши забрана по чл. 139, ал. 1, т. 2, т. 6 – 11 и 14, се наказва с глоба от 50 до 300 лв., а при повторно нарушение – от 100 до 500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв.

Чл. 420а. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Който наруши забрана по чл. 139, ал. 1, т. 1, 3 – 5 и 15, се наказва с глоба от 150 до 500 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лв.

Чл. 421. Ветеринарен лекар или техник, който наруши забрана по чл. 139, ал. 1, т. 12 или 13, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а при повторно нарушение – от 300 до 500 лв.

Чл. 422. (1) Който наруши забрана по чл. 151, т. 1, 6, 7, 16 или 17, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., а при повторно нарушение – от 200 до 500 лв.

(2) Когато действията по ал. 1 са извършени с особена жестокост или са причинили смърт на животното, глобата е от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв.

(3) Който наруши забрана по чл. 151, т. 3 – 5 и 8 – 15, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение – от 100 до 200 лв.

(4) В случаите по ал. 1 – 3 животното може да се отнеме в полза на държавата.

Чл. 423. (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.)

Чл. 424. (1) Който проведе опит с животно без разрешение или в нарушение на забрана по чл. 158, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., а при повторно нарушение – от 200 до 400 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 1500 лв.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 животното може да се отнеме в полза на държавата.

Чл. 425. (1) Който наруши забрана по чл. 169, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 200 до 400 лв.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 животното може да се отнеме в полза на държавата.

Чл. 426. Който не изпълни задължение по чл. 172, т. 1 или 2, се наказва с глоба в размер 50 лв. и животното може да се отнеме в полза на държавата.

Чл. 427. (1) Който наруши забрана по чл. 177, ал. 1, т. 1, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение – от 100 до 200 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от ветеринарен лекар или техник, глобата е от 100 до 200 лв., а при повторно нарушение – от 200 до 300 лв.

(3) В случаите по ал. 1 животното може да се отнеме в полза на държавата.

Чл. 428. Който наруши забрана по чл. 177, ал. 1, т. 3 или 4, се наказва с глоба в размер 100 лв. и животното може да се отнеме в полза на държавата.

Чл. 429. (1) Собственик на куче, който наруши изискване по чл. 174, се наказва с глоба в размер 20 лв.

(2) Когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 20 до 40 лв.

Чл. 430. Ветеринарен лекар, който извърши евтаназия извън случаите по чл. 179, ал. 3 или в нарушение на изискванията по чл. 180, или наруши забрана по чл. 181, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., а при повторно нарушение – от 200 до 300 лв.

Чл. 431. Официален ветеринарен лекар, който допусне внасяне, изнасяне или транзитно преминаване на обекти по чл. 184, ал. 1, в нарушение на здравните и ветеринарномедицинските изисквания, от което е възникнала непосредствена опасност за здравето на хората и животните, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

Чл. 432. Официален ветеринарен лекар, който издаде ветеринарномедицински документ в нарушение на задължение по чл. 101, ал. 2, чл. 102, 103 и 105, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение глобата е в двоен размер.

Чл. 433. Ветеринарен лекар, регистриран за упражняване на ветеринарномедицинска практика, който извърши нарушение, довело до масово разпространение на болест, от което са настъпили значителни икономически загуби, се наказва с лишаване от право да упражнява ветеринарномедицинска професия за срок от 6 месеца до 2 години.

Чл. 434. Който използва ваксина срещу болест по чл. 47, ал. 1, с изключение на ваксина срещу псевдочума (нюкасълска болест) по птиците, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв.

Чл. 435. (1) Който придвижва или транспортира животни между Република България и държава членка в нарушение на чл. 52, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 4000 лв.

Чл. 436. (1) Който не уведоми органите на НВМС при съмнение за заразна болест по чл. 47, ал. 1 или чл. 52, ал. 2, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лв.

Чл. 437. (1) Който в нарушение на чл. 58, ал. 1 пусне на пазара суровини и храни от животински произход, които нямат здравна или идентификационна маркировка, се наказва с глоба от 50 до 150 лв., а при повторно нарушение – от 150 до 300 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.

Чл. 438. Ветеринарен лекар по чл. 8, ал. 1, който наруши изискване по чл. 67, ал. 1 или 2, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв.

Чл. 439. (1) Лице, което извършва производство, търговия или пускане на пазара на суровини или храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, което не изпълни задължение по чл. 248, т. 1, 2, 5 – 7, 11 и 12, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а при повторно нарушение – от 300 до 500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.

Чл. 440. (1) Който в нарушение на задължението по чл. 248, т. 3 произвежда, транспортира, извършва търговия или пускане на пазара на суровини и храни от животински произход без етикети или с етикети, които съдържат непълни или неверни данни, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 лв. до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 441. (1) Който предлага на пазара или извършва търговия със суровини и храни от животински произход с изтекъл срок за годност, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 5000 лв.

Чл. 442. (1) Който произвежда, предлага на пазара или извършва търговия със суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, в обект, който не е регистриран по чл. 229, ал. 1, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

Чл. 443. Собственик или ползвател на обект за обезвреждане на странични животински продукти, който допусне превозване на странични животински продукти в транспортни средства в нарушение на изискванията, посочени в наредбата по чл. 66, ал. 2, се наказва с имуществена санкция от 100 до 400 лв., а при повторно нарушение – от 400 до 1000 лв.

Чл. 444. Собственик или ползвател на обект за обезвреждане на странични животински продукти, който не събира страничните животински продукти от определения му район и в сроковете, посочени в наредбата по чл. 66, ал. 2, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 3000 лв.

Чл. 445. Собственик или ползвател на обект за обезвреждане на странични животински продукти, който не е въвел или не прилага системата по чл. 270, ал. 1, т. 1, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

Чл. 446. Собственик или ползвател на обект за обезвреждане на странични животински продукти, който наруши изискване, посочено в наредбата по чл. 66, ал. 2, се наказва с имуществена санкция от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1500 лв.

Чл. 447. (1) Който съхранява странични животински продукти в нарушение на чл. 272, се наказва с глоба от 50 до 300 лв., а при повторно нарушение – от 300 до 500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв.

Чл. 448. (1) Който заравя специфичнорискови животински материали в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 66, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 1500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 3000 лв.

Чл. 449. (1) Който наруши забрана, наложена със заповед по чл. 274, ал. 1, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1500 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 450. Който без лиценз произвежда или продава ВМП или предлага за употреба нелицензиран за употреба ВМП, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 451. Производител, който произведе и пусне на пазара ВМП в нарушение на изискванията, при които е издаден лицензът за употреба на ВМП, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 452. (1) Който в нарушение на чл. 374, ал. 1 продаде без рецепта ВМП, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение – от 200 до 500 лв.

(2) Управител на ветеринарномедицинска аптека, който не изпълни задължението по чл. 374, ал. 4, се наказва с глоба в размер 100 лв., а при повторно нарушение – в размер 500 лв.

(3) Собственик на животни, който не изпълни задължението по чл. 374, ал. 4, се наказва с глоба в размер 50 лв., а при повторно нарушение – в размер 100 лв.

Чл. 453. Производител на ВМП, който продаде ВМП на лице, различно от търговец на едро с ВМП, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лв.

Чл. 454. Лице по чл. 355, което продаде ВМП на собственик на животновъден обект без рецепта, издадена от ветеринарен лекар по чл. 25, ал. 1, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лв.

Чл. 455. Търговец на едро с ВМП, който наруши чл. 369, ал. 2 или 3, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лв.

Чл. 456. Търговец на едро или на дребно с ВМП, който продаде ВМП с изтекъл срок на годност, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лв.

Чл. 457. (1) Който поръчва или прави реклама на нелицензиран за употреба ВМП, се наказва с глоба в размер от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 4000 лв.

Чл. 458. (1) Който прави реклама на ВМП в нарушение на забрана по чл. 329, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 600 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 1500 лв.

Чл. 459. Производител на ВМП, който не изпълни заповед по чл. 316, ал. 1 или по чл. 317, ал. 1 или забрана по чл. 319, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 460. (1) Който извършва търговия с ВМП в нарушение на забраната по чл. 381, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лв.

Чл. 461. (1) Който пусне на пазара суровини или храни от животински произход, предназначени за консумация от хора, добити преди изтичане на карентния срок от животни, третирани с ВМП или медикаментозни фуражи, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 462. (1) Който вложи или допусне влагането на хормонални продукти, бета-антагонисти или тиреостатици във фуражи за изхранване на продуктивни животни извън случаите по чл. 400, ал. 2 и в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 400, ал. 3, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 463. (1) Който вложи или допусне влагането във фуражи на ветеринарномедицински продукти, растежни стимулатори и други субстанции или суровини, забранени със заповедта по чл. 401, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 464. (1) Който произведе или използва фуражи, които съдържат нежелани субстанции над максимално допустимите концентрации, определени в наредбата по чл. 402, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 600 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 10 000 лв.

Чл. 465. (1) Който вложи или допусне да се вложат във фуражите нелицензирани медикаментозни премикси, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 466. (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2006 г.) Който произведе медикаментозни фуражи, без да е получил одобрение по чл. 19, ал. 9 от Закона за фуражите, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 467. Производител, който наруши изискване за производство, съхранение, опаковане, етикетиране и транспортиране на медикаментозни фуражи, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв.

Чл. 468. Който вложи директно лекарствени субстанции във фуражите или водата за животните, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 5000 лв.

Чл. 469. (1) Който не изпълни предписание или разпореждане на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на правомощията му по този закон, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 400 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.

(3) Когато разпореждането по ал. 1 е издадено за профилактика, ограничаване или ликвидиране на заразна болест по животните, глобата е от 3000 до 5000 лв., а имуществената санкция – от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 470. (1) Който не оказва съдействие на ветеринарномедицински контролен орган при осъществяване на правомощията му, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение – от 100 до 200 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

Чл. 471. (1) Който възпрепятства ветеринарномедицински контролен орган при осъществяване на правомощията му, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., а при повторно нарушение – от 200 до 400 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

Чл. 472. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари от НВМС, с изключение на нарушенията по чл. 426, 428 и 429.

(2) Наказателните постановления за нарушения по ал. 1 се издават от директорите на РВМС, на чиято територия е извършено нарушението.

(3) Наказателните постановления за нарушения, установени при осъществяване на държавния ветеринарно-санитарен контрол и контрола при производството, употребата и търговията с ВМП на територията на Столична голяма община, се издават от директорите на съответните структурни звена в град София.

(4) Нарушенията по чл. 426, 428 и 429 се установяват с актове, съставени от инспекторите по чистотата от общините и районите.

(5) Наказателните постановления по ал. 4 се издават от кметовете на общини и райони. Сумите от тези глоби постъпват в общинския бюджет.

Чл. 473. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 474. Наказателните постановления, с които е наложена глоба или имуществена санкция в размер до 150 лв., не подлежат на обжалване.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Агресивни кучета“ са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт.

2. „Акредитирана лаборатория“ е лаборатория, която е преминала процедура по акредитация от национален или международен орган и е призната от него за компетентна да извършва определени изследвания и анализи.

3. „Активност“ е количественият израз на съдържанието на активната субстанция, съответно активните субстанции, в една доза ВМП, в единица обем или маса.

4. „Алопатия“ е метод на лечение, предизвикващ в организма състояние, противоположно на симптомите на болестта.

5. „Аналогичен по същество ВМП“ е продукт, който има еднакъв качествен и количествен състав на активните субстанции, същата фармацевтична форма като референтния продукт и чиято биоеквивалентност с референтния продукт се доказва с изпитвания за бионаличност. Когато в състава на ВМП влизат соли, естери, изомери, смеси от изомери или производни на активната субстанция, съответно активните субстанции и на референтния ВМП и новата субстанция не се различава съществено по отношение на характеристиките за безопасност и/или ефикасност, продуктът е аналогичен по същество на референтния. Когато даден продукт се предлага в различни от референтния продукт лекарствени форми, предназначени за перорална употреба, с бързо освобождаване, продуктът е аналогичен по същество на референтния.

6. „Бета-антагонисти“ са субстанции с @####33554432#2@-адреномиметично действие, които възбуждат пряко @####16777216#b@@####33554432#2@-адренорецепторите на гладката мускулатура.

7. „Биоеквивалентност“ има между две фармацевтични форми на лекарствен ВМП, когато те съдържат еднакви количества активни субстанции и техните бионаличности, след прилагане на еквимоларни дози при едни и същи условия, не се различават статистически, при което ефикасността и безопасността им са едни и същи.

8. „Ветеринарномедицинска практика“ е профилактиката, клиничната диагностика и лечението на болести по животните, извършвана от регистрирани ветеринарни лекари на определена територия.

9. „Ветеринарномедицински продукт“ е субстанция или комбинация от субстанции, които могат да се:

а) прилагат за профилактика или лечение на болести при животни;

б) използват за възстановяване, коригиране или промяна във физиологичните функции при животни чрез фармакологично, имунологично или метаболитно въздействие или за диагностициране на болестите.

10. „Високотехнологичен ветеринарномедицински продукт“ е ВМП, който:

а) е получен чрез следните биотехнологични процеси:

аа) рекомбинантна ДНК технология;

бб) контролирана експресия на гени;

вв) кодиращи биологично активни протеини в прокариоти и еукариоти, включително трансформирани клетки от бозайници;

гг) хибридомна техника;

дд) моноклонални антитела;

б) е получен по пътя на биотехнологичен метод, който представлява значително нововъведение в науката;

в) се прилага върху животни чрез нови методи, които се оценяват като нововъведение с изключителен принос във ветеринарномедицинската практика;

г) е изцяло нова индикация за приложение със значителен терапевтичен принос;

д) е получен на основата на радиоизотопи, със значителен терапевтичен или диагностичен принос;

е) при производството му са използвани методи, които се оценяват като постижение на техническия прогрес;

ж) е предназначен за продуктивни животни и съдържа нови активни субстанции, неприсъстващи в състава на ВМП, разрешен за употреба в Европейския съюз или в Република България.

11. „Внасяне“ е въвеждане през одобрени ГИВП на обекти, подлежащи на ветеринарномедицински контрол, предназначени за свободно движение на територията на Република България.

12. „Външна опаковка“ е опаковката, в която се поставя първичната опаковка.

13. „Възбрана“ е комплекс от временни ограничителни мерки, наложени върху животновъдни обекти, населени места и територии, в които е установена заразна или незаразна болест.

14. „Градусов ден“ е времето от последното третиране на рибите във водоема с ВМП в дни, умножено по средната дневна температура на водата в °С.

15. „Груби нарушения“ са нарушения на изискванията на този закон или нормативните актове по прилагането му, довели до непосредствена опасност за здравето на хора, животни, замърсяване на околната среда или до значителни икономически загуби.

16. „Девастация“ е комплекс от методи за борба с паразитните болести, насочена към унищожаване на инвазионните агенти във всички фази на жизнения им цикъл.

17. „Дезинсекция“ е комплекс от методи за унищожаване на вредни насекоми и кърлежи.

18. „Дезинфекция“ е комплекс от методи и средства за обезвреждане на патогенни микроорганизми върху живи или неживи обекти.

19. „Дезодорация“ е комплекс от методи за неутрализиране на неприятни миризми.

20. „Декоративни животни“ са диви животни, които не представляват заплаха за здравето и живота на хората и животните, за които собствениците им могат да осигурят условия, съответстващи на физиологичните и етологичните им особености.

21. „Дератизация“ е комплекс от методи за унищожаване на вредни гризачи.

22. „Директно изгаряне“ е изгаряне извън инсталации за изгаряне или инсталации за съвместно изгаряне.

23. „Добра лабораторна практика“ е система от правила, които съдържат условията за работа, процесите на организиране, извършване, проследяване и документиране на лабораторните и полевите изпитвания.

24. „Добра производствена практика“ е системата от общи хигиенни и технологични правила за ограничаване до приемлив минимум на риска от замърсяване на храните, фуражите или ВМП чрез производствена или човешка дейност. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите, основните и спомагателните технически съоръжения, приемането и съхранението на суровините, на основните, спомагателните и опаковъчните материали, хигиената и обучението на персонала, системите за проследяване и контрол на качеството и технологичния процес, воденето на документация.

25. „Доклад за безопасност“ е запис на всички неблагоприятни реакции от употребата на ВМП с цел установяване на съотношението полза/риск.

26. „Европейско икономическо пространство“ е икономическа общност, която включва държавите – членки на Европейския съюз, и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

27. „Евтаназия“ е умъртвяване на животните без болка и стрес с лицензиран лекарствен продукт.

28. „Екстирпация“ е пълно оперативно отстраняване на даден орган от тялото.

29. „Екстремна здравна обстановка“ е възникване на масово незаразно заболяване.

30. „Епизоотично огнище“ е мястото на пребиваване на източника на инфекция в тези предели и територии, при които е възможно предаване на инфекциозни и паразитни агенти на възприемчивите животни.

31. „Етикет“ е информацията върху първичната или външната опаковка.

32. „Етологични особености“ са особености, свързани с проявяването на характерното за всеки животински вид поведение към себеподобните, околната среда и други видове животни.

33. „Животни“ са бозайници, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, други гръбначни и безгръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа.

34. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) „Домашни любимци“ са животните, отглеждани с нестопанска цел в дома на човека.

35. „Животни, отглеждани във ферми“ са животни, които се отглеждат с цел производство на храни или други продукти от животински произход.

36. „Животновъден обект“ е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.

37. „Зародишни продукти“ са семенна течност, яйцеклетки и ембриони за изкуствено осеменяване на животни и оплоден хайвер.

38. „Здравна маркировка“ е маркировка, която се поставя върху суровините и храните от животински произход или върху техните опаковки, с която се гарантира, че е извършен ветеринарномедицински контрол.

39. „Значителни икономически загуби“ са материални щети в размер над 50 000 лв.

40. „Зоонози“ са заразни болести, които се предават от животните на хората.

41. „Идентификационна маркировка“ е маркировка, която се поставя върху суровините и храните от животински произход или върху техните опаковки от производителите на суровини и храни от животински произход, с която се гарантира, че суровините и храните са произведени при спазване на нормативните изисквания.

42. „Изолация“ е отделяне на заразно болни животни или животни, за които има съмнение, че са заразени, в отделно помещение, заграждение или животновъден обект.

43. „Изследвания, свързани с наблюдението върху ВМП на пазара“, са фармакологични изпитвания и клинични опити в съответствие с изискванията на условията за издаване на лиценз за употреба с цел идентифициране и изучаване на нивото на безопасния риск на продавания продукт.

44. „Имунологичен ВМП“ е ветеринарномедицински продукт:

а) който се прилага върху животните с цел да създаде у тях активен или пасивен имунитет;

б) за диагностика на имунното състояние на животното.

45. „Имунотерапия“ е лечение на инфекциозно заразени или болни животни с имунни серуми и имуноглобулини.

46. „Инспекция“ е проверка, която има за цел да установи дали са спазени нормативните изисквания към храните, фуражите, ВМП, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях.

47. „Инспектор“ е ветеринарен лекар от НВМС, определен от генералния директор на НВМС за извършване на инспекции.

48. „Карантина“ е профилактична мярка на изолирано отглеждане на животни.

49. „Карентен срок“ е времевият интервал между последното приложение на ВМП върху животни при нормални условия на употреба и клането им или получаването на хранителни продукти от тях, който гарантира, че в животинските продукти не се съдържат остатъчни субстанции от ВМП в количества, превишаващи максимално допустимите стойности.

50. „Каутеризация“ е разрушаване на тъкани чрез изгаряне с топлина или химични изгарящи или разяждащи вещества.

51. „Код по АТС“ е кодът, записан в анатомо-терапевтичния класификатор за ВМП.

52. „Комбинирани фуражи“ са смеси от фуражни суровини със или без добавки, предназначени за хранене на животните през устата в качеството им на пълноценни или допълващи фуражи.

53. „Лекарствен ВМП“ е всеки ВМП, с изключение на имунологичен ветеринарномедицински продукт.

54. „Листовка“ е писмена информация, предназначена за потребителя, която се поставя във външната опаковка.

55. „Лицензиран лекарствен продукт“ е лицензиран ВМП и лекарствени средства, лицензирани за употреба в хуманната медицина.

56. „Лицензиран оценител“ е лице, получило лиценз по реда на чл. 26, ал. 5 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

57. „Магистрална рецепта“ е рецепта за ВМП, изготвен в аптека по предписание на ветеринарен лекар за определено животно/животни.

58. „Медикаментозен премикс“ е ВМП, приготвен предварително, с цел влагането му при производство на медикаментозен фураж.

59. „Медикаментозен фураж“ е смес от медикаментозен премикс и комбиниран фураж, предназначена за профилактика, лечение, възстановяване, коригиране или модифициране на физиологичните функции на животните.

60. „Международно непатентно наименование“ е названието на активна субстанция, съответно активни субстанции, или ВМП, препоръчано от Световната здравна организация.

61. „Национална референтна лаборатория“ е лаборатория, която консултира други лаборатории в страната по прилагането на стандартите и методите за лабораторен контрол, притежава стандартни референтни образци и провежда и участва в сравнителни междулабораторни изследвания.

62. „Неблагоприятна реакция при животни“ е вредна и нежелана реакция, която възниква при животните след прилагане на ВМП с диагностична, профилактична или лечебна цел, или корекция на физиологичните им функции по предписания начин за употреба.

63. „Неблагоприятна реакция при хора“ е вредна и нежелана реакция, която се появява при хората вследствие контакт с ВМП.

64. „Нежелани субстанции и продукти“ са субстанции или продукти (без патогенни микроорганизми), които се намират върху повърхността или във фуражите и които представляват опасност за здравето на хората или животните и за околната среда.

65. „Неотложно клане“ е клането, разпоредено от ветеринарен лекар поради нещастен случай или сериозни физиологични и функционални смущения в здравословното състояние на животното.

66. „Неочаквана неблагоприятна реакция“ е неблагоприятна реакция, чийто характер, сериозност и последствия не съответстват на посочените в одобрената от контролния орган кратка характеристика на продукта.

67. „Непосредствена и голяма опасност за здравето на хората или животните“ са случаи, когато консумацията на суровини и храни от животински произход може да причини сериозно увреждане на здравето или смърт на хора или животни.

68. „Нова активна субстанция“ е:

а) химична, биологична или радиофармацевтична субстанция, която не се съдържа във ВМП, лицензиран за употреба в страната;

б) изомер, смес от изомери, комплекс, производно или сол/естер на химична субстанция, която влиза в състава на ВМП, лицензиран за употреба в страната, но се различава съществено по отношение на характеристиките за безопасност и ефикасност от разрешената за употреба субстанция;

в) биологична субстанция, която влиза в състава на ВМП, лицензиран за употреба в страната, но се различава съществено по отношение на молекулната си структура, източника на изходните материали или производствения процес;

г) радиофармацевтична субстанция, която е радионуклеид, която не влиза в състава на ВМП, лицензиран за употреба в страната, или механизмът за свързване в двойка на молекулите и на радионуклидите е нов и не е бил обект на лицензиране в страната.

Фиксирана комбинация на активни субстанции се приема като нова активна субстанция, при положение че предлаганата комбинация не влиза в състава на ВМП, лицензиран за употреба в страната.

69. „Обезвреждане“ е всяка от следните операции:

а) депониране (подземно);

б) надземно изгаряне (инсинерация);

в) директно изгаряне;

г) преработване;

д) унищожаване.

70. „Обекти с епизоотично значение“ са: животновъдни обекти, пасища, водопои; млекосъбирателни, млекопреработвателни, месодобивни, месопреработвателни и рибопреработвателни предприятия, транжорни; предприятия за преработване на технически животински суровини, събирателни пунктове за кожи, вълна, яйца, складове за животински продукти; предприятия за обезвреждане на странични животински продукти, утилизационни цехове, трупни ями, трупосъбирателни площадки, цехове за стерилизация на кухненски отпадъци, паркинги, депа за отпадъци, предприятия за производство на имунологични продукти и диагностикуми, ветеринарни институти и станции; обекти за производство и търговия, складове за съхранение на фуражни суровини, фуражни добавки и готови фуражи, както и други обекти, където или чрез които могат да се разпространят инфекциозни или паразитни агенти.

71. „Обмен“ е търговия с животни и зародишни продукти между държави – членки на Европейския съюз.

72. „Одит“ е систематична и независима оценка, чиято цел е да се установи дали дейностите и получените резултати отговарят на планираните и дали дейностите се прилагат ефективно и са подходящи за постигане на целите.

73. „Оползотворяване“ е дейност с цел продажба на суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях.

74. „Особена жестокост“ към животните е:

а) умъртвяването чрез удушаване, обесване, разкъсване, смачкване или пребиване на животно;

б) одирането, разчленяването или изкормването преди умъртвяването;

в) хвърлянето в огън, в агресивни среди, от големи височини или под движещи се превозни средства;

г) умъртвяването чрез отрова или инжектиране на вещества, които предизвикват мъчителна и болезнена смърт;

д) извършването на евтаназия в нарушение на този закон;

е) (изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) изоставянето на домашни любимци, неспособни за самостоятелно оцеляване.

75. „Оторизирана лаборатория“ е лаборатория, одобрена от генералния директор на НВМС за Република България или от компетентните власти на държавите – членки на Европейския съюз.

76. „Оценка на степента на риска“ е научно обоснован процес, който съдържа четири етапа: определяне на опасностите, характеристика на опасностите, оценка на вероятността от възникване на опасностите и характеристика на риска.

77. „Партида“ е определено количество изходна суровина, опаковъчен материал или краен продукт, които се характеризират със своята хомогенност и са произведени в един производствен процес или в серия от процеси и при едни и същи производствени условия и в рамките на една работна смяна.

78. „Патогенни микроорганизми“ са микроорганизми, които сами по себе си или чрез продукти от жизнената им дейност причиняват заболявания при хората и/или животните.

79. „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание за същия вид нарушение.

80. „Предполагаема нежелана реакция“ е реакция, за която се допуска, че има причинно-следствена връзка с приложения ВМП.

81. „Преработване“ е дейност, която променя свойствата или състава на суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.

82. „Пратка“ е количество продукти от един и същ вид, описани в един сертификат и/или друг документ и транспортирани в едно превозно средство.

83. „Премикси“ са смеси от една или повече фуражни добавки с пълнител, които са предназначени за влагане във фуражи.

84. „Преработени животински протеини“ са месокостно брашно, брашно от месо, брашно от кръв, изсушена плазма и други кръвни продукти, хидролизирани протеини, брашно от рогови образувания, брашно от субпродукти, сухи мазнини, рибно брашно, дикалциев фосфат, желатин, получен от кости, и други подобни продукти от животински произход.

85. „Приемливо ниво на безопасност“ е ниво на безопасност, при което ползата е по-голяма от риска при прилагането на ВМП.

86. „Прилагане със зоотехническа цел“ е прилагане на продукти и лицензирани ВМП при продуктивни животни, с цел синхронизиране на еструса и на донорите, и реципиентите за имплантация на ембриони, а при водни животни – прилагане на андрогени или група риби с цел инверсия на пола.

87. „Проверка за идентичност“ е установяване чрез визуална инспекция на съответствието между съдържанието на документите, придружаващи пратката, и самата пратка.

88. „Продуктивни животни“ са всички видове животни, от които се добиват суровини и продукти, предназначени за храна на хората.

89. „Продължително транспортиране“ е превозване на животни с продължителност над 8 часа без прекъсване.

90. „Производство“ е добив, обработка, преработка, съхранение, опаковане, пакетиране и препакетиране или отделни етапи от тези процеси.

91. „Първична опаковка“ е всеки вид опаковка, която влиза в непосредствен контакт с ВМП.

92. „Реклама на ВМП“ е всяка форма на информация с цел стимулиране на предписване на ВМП и увеличение на продажбата и употребата на ВМП.

93. „Референтен ВМП“ е ВМП, който е лицензиран за употреба въз основа на пълно досие.

94. „Риск, свързан с употреба на ВМП“ е риск за животните и хората, свързан с качеството, безопасността и ефикасността на ВМП, и риск, свързан с нежелани въздействия върху околната среда.

95. „Санитарно клане“ е принудителна мярка с цел ликвидиране на заразени или съмнително заразени животни и оползотворяване на добитите животински продукти.

96. „Сериозна неблагоприятна реакция“ е тази, която води до животозастрашаващо състояние, непълноценност, конгенитални аномалии, родови дефекти или смърт при прилагане на ВМП.

97. „Система за самоконтрол“ е системата от общи и специфични мерки, които се прилагат в съответствие с правилата за добра производствена практика и подхода „анализ на опасността и контрол в критични точки“, за да се осигури безопасността на фуражите, суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях.

98. „Системно нарушение“ са три или повече нарушения на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, за които на лицето са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.

99. „Системно възпрепятстване“ е създаване на затруднения на ветеринарномедицински специалисти при осъществяване на дейността им два или повече пъти в рамките на една календарна година.

100. „Специална маркировка“ е маркировка, която гарантира, че храните са произведени от суровини, добити от животни при санитарно или неотложно клане.

101. „Специфичнорискови животински материали“ са органи и тъкани от преживни животни, в които се натрупват причинителите на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии.

102. „Спешна ограничителна мярка“ е временна промяна в лекарствената информация, отнасяща се специално до една или повече промени в кратката характеристика на продукта, за ограничаване на показанията, дозировката, противопоказанията, предупрежденията, вида на животните, за които е предназначен ВМП, или карентния срок поради нова информация, свързана с безопасната употреба на ВМП.

103. „Специфични растителни продукти“ са растителни суровини, които служат за изхранване или постеля на животни.

104. „Странични животински продукти“ са цели трупове на животни или части от тях, или продукти от животински произход, които не са предназначени за консумация от хора, както и яйцеклетки, ембриони и сперма.

105. „Суровини от животински произход“ са суровини, добити от животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа.

106. „Събирателни центрове за животни“ са места, в които се събират животни, произхождащи от различни животновъдни обекти, с цел образуване на партида, предназначена за търговия.

107. „Съотношение полза/риск“ е оценка на положителния терапевтичен ефект на ВМП спрямо риска.

108. „Тиреостатици“ са субстанции, които потискат функцията на щитовидната жлеза, чрез което оказват стимулиращ прираста ефект.

109. „Трета страна“ е всяка държава, която не е членка на Европейския съюз.

110. „Търговец на животни“ е физическо или юридическо лице, което купува или продава животни с търговска цел както директно, така и непряко, като има редовен оборот от такива животни и което в период от максимум 30 дни от закупуване на животните ги препродава или променя местопребиваването им от местата на техния първоначален престой на други места или в помещения, които не са негова собственост.

111. „Търговия на едро с ВМП“ са всички дейности в страната, които включват покупка и продажба на ВМП или изнасяне на ВМП със или без печалба, с изключение на:

а) продажба на ВМП от производител или упълномощено от него лице;

б) продажбата на дребно във ветеринарномедицински аптеки.

112. „Унищожаване“ е обезвреждане, при което не съществува възможност за последващо оползотворяване.

113. „Употреба на ВМП, несъобразена с предписанията“ е употреба на продукта, несъобразена с кратката му характеристика, включително неправилна употреба и злоупотреба.

114. „Условно годни суровини от животински произход“ са суровини, които могат да се използват за консумация от хора след термична обработка, която гарантира тяхната безопасност.

115. „Усложнена епизоотична обстановка“ е опасност от възникване или възникване на масово заболяване на животни от заразни болести.

116. „Фармакопейна рецепта“ е рецепта за ВМП, изготвен в аптека по рецептура от действаща фармакопея и предназначен за определено животно или животни.

117. „Физическа проверка“ е проверка за установяване състоянието на пратката и спазване на условията за транспорт, която включва проверка на опаковките, температурата, при която се извършва транспортирането, и вземане на проби за лабораторни изследвания.

118. „Фуражни добавки“ са субстанции (включени в списъка на разрешените фуражни добавки), техни производни и продукти, които се дават на животни с храната или водата за пиене, не могат да се прилагат самостоятелно, но включени във фуража или приложени с водата под форма на премикси:

а) задоволяват хранителните нужди на животните и осигуряват правилното протичане на физиологичните процеси в зависимост от вида, възрастта и специфичното физиологично натоварване на животните;

б) влияят благоприятно върху стомашно-чревната флора и/или усвояването на фуража;

в) подобряват технологичните качества на фуража;

г) влияят положително върху сетивата на животните;

д) подобряват или променят органолептичните свойства на фуража или външния вид на животински продукти, предназначени за консумация от хора;

е) влияят върху околната среда при отглеждане на животните;

ж) притежават кокцидиостатичен или хистомоностатичен ефект;

з) не са ветеринарномедицински продукти.

119. „Фуражни суровини“ са:

а) продукти от растителен или животински произход в тяхното естествено състояние, пресни или консервирани;

б) продукти от растителен или животински произход, получени след индустриална преработка;

в) органични или неорганични вещества, независимо от това, дали съдържат добавки, предназначени за хранене на животни директно или след преработка – като съставки на комбинирани фуражи или като пълнители на премикси.

120. „Химиопрофилактика“ е използване на химически препарати за предпазване на животните от заразни болести.

121. „Химиотерапия“ е лечение с химически лекарствени препарати, оказващи специфично действие върху инфекциозни или паразитни агенти.

122. „Хомеопатичен ВМП“ е ВМП, приготвен от субстанции, наричани хомеопатичен щок, съгласно производствените процедури на действащата фармакопея. Един хомеопатичен ВМП може да съдържа и множество определящи свойствата му елементи.

123. „Хормонални продукти“ са продукти, които съдържат субстанции с хормонално (пряко и непряко) естрогенно, андрогенно и гестагенно действие.

124. „Храни от животински произход“ са храни, добити от животни, със или без хранителни добавки, претърпели или не съответната технологична преработка или обработка.

§ 2. Образците на документи по този закон се утвърждават от генералния директор на НВМС.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Този закон отменя:

1. Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 42 от 1999 г.; изм., бр. 83 от 2003 г.), с изключение на чл. 35, т. 4 и чл. 70.

2. Указ № 9399 за борба с беса (обн., ДВ, бр. 136 от 1948 г.; изм., Изв., бр. 25 от 1960 г., ДВ, бр. 17 от 1982 г.).

§ 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2006 г., в сила от 01.10.2006 г.) До 1 януари 2007 г. внасянето на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи се извършва от физически и юридически лица, при условие че:

1. имат издадено ветеринарномедицинско разрешение за внасяне;

2. всяка пратка е придружена от ветеринарен сертификат по образец;

3. обектите отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне.

(2) За издаване на разрешение за внасяне лицата по ал. 1 или техни представители подават заявление по образец до генералния директор на НВМС, към което прилагат:

1. за животни:

а) ветеринарномедицинско удостоверение за карантинно помещение по чл. 189, ал. 1;

б) удостоверение от кланица за приемане на животните, ако са предназначени за незабавно клане;

2. за яйца за разплод – ветеринарномедицинско удостоверение за люпилня, регистрирана в НВМС;

3. за риба за доотглеждане или зарибителен материал – ветеринарномедицинско удостоверение за водоем, регистриран в НВМС;

4. за суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, специфични растителни продукти – ветеринарномедицинско удостоверение за склад, регистриран в НВМС.

(3) За издаване на разрешение за внасяне на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи лицата по ал. 1 или техни представители посочват в заявлението до генералния директор на НВМС и адреса на склада за съхранение на внесените пратки.

(4) В 10-дневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС издава разрешение или мотивирано отказва издаването му, когато обектите за внасяне не отговарят на изискванията, определени в наредбите по ал. 6.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Ветеринарномедицинските изисквания за внасяне на обектите по ал. 1 се определят с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

§ 5. (1) В срок до три месеца от влизането в сила на закона ветеринарните лекари, получили разрешително за частна ветеринарномедицинска практика по чл. 15 от отменения Закон за ветеринарномедицинската дейност, подават заявление за регистрация за упражняване на ветеринарномедицинска практика до директора на съответната РВМС.

(2) В случаите по ал. 1 директорът на РВМС в 7-дневен срок вписва ветеринарните лекари в регистъра по чл. 30 и им издава удостоверение за регистрация, за което не се заплаща такса.

(3) Подадените до влизането в сила на този закон заявления, по които не са издадени разрешителни за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика по отменения Закон за ветеринарномедицинската дейност, се разглеждат по реда на глава четвърта.

§ 6. (1) Договорите за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма, сключени преди влизането в сила на закона, запазват действието си до изтичане на срока им.

(2) Обявените конкурси за издаване на лицензия за изпълнение на мерките по държавната профилактична програма се прекратяват с влизането в сила на закона.

§ 7. Лицата, които са придобили кучета до влизането в сила на закона, са длъжни да ги регистрират и маркират съгласно изискванията на чл. 174, в срок шест месеца от влизането в сила на закона.

§ 8. В срок до 30 ноември 2006 г. собствениците или ползвателите на обекти за обезвреждане на странични животински продукти са длъжни да въведат системата за самоконтрол по чл. 270, ал. 1, т. 1.

§ 9. Издадените до влизането в сила на закона сертификати за регистрация и разрешителни за употреба на ВМП запазват действието си до изтичане на срока, за който са издадени.

§ 10. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона НВМС издава служебно:

1. лицензи за производство на ВМП на лицата, получили разрешителни за производство на ВМП след 1 януари 2004 г. по реда на отменения Закон за ветеринарномедицинската дейност;

2. лицензи за търговия на едро с ВМП на лицата, получили разрешителни за търговия на едро с ВМП, издадени след 23 септември 2003 г. по отменения Закон за ветеринарномедицинската дейност;

3. лицензи за търговия на дребно с ВМП на лицата, получили разрешителни за ветеринарномедицински аптеки, издадени след 23 септември 2003 г. по отменения Закон за ветеринарномедицинската дейност;

4. удостоверения за регистрация на работещите обекти за обезвреждане на странични животински продукти.

(2) За издадените по ал. 1 лицензи и удостоверения не се събират такси.

§ 11. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на закона лицата, получили разрешителни за търговия на едро с ВМП и разрешителни за ветеринарномедицински аптеки преди 23 септември 2003 г., подават в НВМС заявление за издаване на лицензи по реда на този закон.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 издадените разрешителни за търговия на едро с ВМП и разрешителни за ветеринарномедицински аптеки се смятат за невалидни.

§ 12. Подадените преди влизането в сила на закона заявления за разрешаване на употреба, производство и търговия с ВМП се разглеждат по реда на този закон.

§ 13. (1) Извън случаите по § 5, 10 и 11 издадените от НВМС разрешителни, удостоверения и лицензи за дейност на обекти, които подлежат на контрол от НВМС, запазват действието си до изтичането на срока, за който са издадени.

(2) На лицата, получили безсрочни разрешителни, удостоверения и лицензи за дейност на обекти по реда на отменения Закон за ветеринарномедицинската дейност, за които този закон предвижда регистрационен или лицензионен режим, в 6-месечен срок от влизането на закона в сила НВМС служебно издава лиценз или извършва регистрация и издава удостоверение.

§ 13а. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) При несключване на годишен рамков договор по чл. 46а изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма се възлага при условията на договора от предходната календарна година.

§ 13б. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) В тримесечен срок от влизането в сила на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България регистрираните ветеринарни лекари подават заявление по образец за пререгистрация при условията и по реда на глава четвърта.

(2) Директорите на РВМС извършват пререгистрацията в тримесечен срок от подаването на заявленията по ал. 1. За пререгистрацията не се събират такси.

§ 14. До приемането на закон за защита на животните разпоредбите на глава седма се прилагат и за безстопанствените животни.

§ 15. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 12:

а) алинея 2 се изменя така:

„(2) Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни се извършва от регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), съответно от регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) по местонахождението на обекта. Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве извършва регистрация на обектите за производство и търговия на едро с храни от неживотински произход, както и на обектите за търговия на дребно с храни, с изключение на обектите за търговия на дребно, в които се предлагат само храни от животински произход. Регионалната ветеринарномедицинска служба извършва регистрация на обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, на обектите за търговия на едро с храни от животински произход, както и на обектите за търговия на дребно, в които се предлагат само храни от животински произход.“;

б) в ал. 5 след думата „проверка“ се добавя „на място“;

в) създава се нова ал. 6:

„(6) За обекти за търговия на дребно, в които се предлагат храни от животински произход, подлежащи на регистрация в РИОКОЗ, в проверката на място по ал. 5 участва и представител на съответната РВМС.“;

г) досегашната ал. 6 става ал. 7;

д) досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 6″ се заменят с „ал. 7″.

2. В чл. 16:

а) създава се нова ал. 3:

„(3) Когато органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол установят нарушение по ал. 2, т. 3 – 5 в обект за търговия на дребно, който подлежи на регистрация в РИОКОЗ, директорът на съответната РВМС уведомява в 7-дневен срок директора на РИОКОЗ за установеното нарушение. Директорът на РИОКОЗ в 7-дневен срок заличава регистрацията.“;

б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

3. (отм. – ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)

§ 16. В Закона за фуражите (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 101 от 2000 г., бр. 58 от 2003 г., бр. 69 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 15:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) Националната служба по зърното и фуражите и Националната ветеринарномедицинска служба осъществяват контрол при производството, транспортирането, търговията, съхранението и употребата на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи.“;

б) създава се нова ал. 2:

„(2) Органите по ал. 1 упражняват официален контрол при въвеждането и прилагането на системите за самоконтрол при производството, съхранението, транспортирането, пускането на пазара, търговията и употребата на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи.“;

в) досегашната ал. 2 става ал. 3;

г) досегашната ал. 3 се отменя.

2. Създават се чл. 15б и 15в:

Чл. 15б. (1) Националната служба по зърното и фуражите контролира:

1. изпълнението на изискванията за одобряване и регистриране на производители и търговци на храни за животните;

2. обращението на фуражните суровини;

3. условията за използване и обращението на фуражните добавки;

4. изискванията за търговия с комбинирани фуражи;

5. съответствието и пълноценността на фуражите със специално предназначение;

6. спазването на нормативните актове в областта на храненето на животните.

(2) Националната служба по зърното и фуражите:

1. проверява документите, придружаващи продуктите;

2. проверява идентичността на продуктите;

3. извършва физическа проверка на продукти чрез вземане на проби;

4. извършва лабораторни изследвания;

5. проверява верността на данните, посочени в декларацията по чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 12, ал. 1;

6. контролира спазването на изискванията на чл. 8, ал. 3, чл. 9, ал. 5 и чл. 10, ал. 4.

(3) Органите по чл. 15 изготвят и изпълняват съвместен Годишен план за контрол на фуражите.

(4) Условията и редът за извършване на официалния контрол при фуражните суровини, фуражните добавки и комбинираните фуражи се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 15в. Изискванията за хигиена на фуражите се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.“

3. В § 2 от преходните и заключителните разпоредби думите „чл. 15, ал. 3″ се заличават.

§ 17. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 от 2005 г.), в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2, в т. 25 след думата „производство“ се добавя „и употреба“, думите „и активни субстанции за тях“ се заличават и накрая се добавя „и превоз на животни“.

§ 18. (В сила от 01.01.2007 г.) В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 6, ал. 1:

а) създава се нова буква „и“:

„и) за притежаване на куче;“;

б) досегашната буква „и“ става буква „к“.

2. В глава трета се създава нов раздел VIII с чл. 116, 117 и 118:

„Раздел VIII

Такса за притежаване на куче

Чл. 116. (1) За притежаване на куче собственикът заплаща годишна такса в общината, на чиято територия е постоянният му адрес/седалище.

(2) Освобождават се от такса собствениците на кучета по чл. 175, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 117. В тримесечен срок от датата на придобиването на куче собственикът подава декларация в общината по постоянния му адрес/седалище.

Чл. 118. (1) Таксата се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година или в едномесечен срок от датата на придобиване на кучето, когато то е придобито след 31 март. За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния й размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването.

(2) Приходите от събраните такси по ал. 1 се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.“

§ 19. В Закона за пчеларството (ДВ, бр. 57 от 2003 г.) чл. 36 се изменя така:

Чл. 36. (1) Ежегодните профилактични прегледи на пчелните семейства се извършват от ветеринарномедицински специалисти съгласно изискванията по държавната профилактична програма по чл. 118, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) При извършване на прегледите по ал. 1 могат да вземат участие и пчелари проверители, предложени от съответната областна структура на Националния браншови пчеларски съюз.“

§ 20. В Закона за животновъдството (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 18 от 2004 г.) в чл. 13, ал. 2 изречение второ се изменя така: „Данните в регистъра се набират служебно от регистъра по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност“.

§ 21. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 77 от 2005 г.) в чл. 80, ал. 1, т. 14 думите „за внос на обекти по чл. 49, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност“ се заменят със „по чл. 211, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за внасяне на странични животински продукти и продукти, получени от тях“.

§ 22. (В сила от 26.10.2005 г.) В § 35 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 99 от 2002 г.; изм., бр. 38 от 2004 г.) се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата „тригодишен“ се заменя с „четиригодишен“.

2. В ал. 2 думата „тригодишния“ се заменя с „четиригодишния“.

§ 23. В срок три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет внася в Народното събрание законопроект за защита на животните.

§ 24. В срок 6 месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет внася в Народното събрание законопроект за Национална съсловна организация на практикуващите ветеринарни лекари и реда за упражняване на ветеринарномедицинска практика.

§ 25. Издадените до влизането в сила на закона подзаконови нормативни актове се прилагат, доколкото не му противоречат и до изричната им отмяна.

§ 26. (1) Министърът на земеделието и горите в едногодишен срок от влизането в сила на закона издава наредбите по прилагането му.

(2) В 6-месечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет приема наредбата по чл. 109 и одобрява тарифата по чл. 14, ал. 2.

§ 27. Законът влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:

1. параграф 22, който влиза в сила от 26 октомври 2005 г. ;

2. членове 259 – 275, които влизат в сила от 1 януари 2006 г.;

3. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2006 г., в сила от 01.10.2006 г.) член 192, който влиза в сила от 1 октомври 2006 г.;

4. (доп. – ДВ, бр. 88 от 2006 г., в сила от 31.10.2006 г.) членове 52 – 54, чл. 56, чл. 60, чл. 61, ал. 1, чл. 67 – 76, чл. 77, ал. 3, чл. 78 – 100, чл. 112, 175, чл. 195, ал. 3, т. 2 – 4, чл. 199, ал. 4, т. 2 – 4, чл. 269, 289, 330 – 339, 342, чл. 343, ал. 5, чл. 382, ал. 1, чл. 401 и 410 и § 18, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.

§ 28. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и продоволствието.

————————-

Законът е приет от ХL Народно събрание на 18 октомври 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 28. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 87 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНA ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 31 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 14.04.2006 Г.)

§ 96. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:

1. параграф 21, т. 3 и 4, § 25, т. 2 и § 93, т. 1, относно чл. 257, ал. 1, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, които влизат в сила от 1 май 2006 г.;

2. параграф 2 относно чл. 1а, т. 2, § 6 относно чл. 4б, ал. 6 и 7, § 7 относно чл. 4в, ал. 9, § 9, т. 3, § 15 относно чл. 6к, ал. 6 и чл. 6о, § 18 относно чл. 8, ал. 2 – 9, § 22, § 35 относно чл. 23а, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 23в, ал. 1, чл. 23г, ал. 1, 3 – 6 и 8 – 11, чл. 23д, чл. 23е, чл. 23ж и чл. 23з, ал. 5, § 36, т. 2, § 39, § 43 относно чл. 27а, ал. 4, § 45 относно чл. 28а, ал. 2, § 48 относно чл. 29ж, ал. 2, 4 и 5, § 53 относно чл. 32, ал. 5, § 54 и § 59 относно чл. 36а, ал. 4, чл. 36б и чл. 36в, ал. 2, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА СВРЪХЗАПАСИТЕ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ И ЗАХАРНИ ПРОДУКТИ

(ОБН. – ДВ, БР. 88 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 31.10.2006 Г.)

§ 9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:

1. параграф 7, т. 1 и т. 2, буква „а“, които влизат в сила от 1 октомври 2006 г.;

2. членове 18 и 19, които влизат в сила от деня на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО

(ОБН. – ДВ, БР. 51 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 26.06.2007 Г.)

§ 69. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВЕТЕРИНАРНИТЕ ЛЕКАРИ В БЪЛГАРИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 84 ОТ 2007 Г.)

§ 10. В Закона за ветеринарномедицинска дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г. и бр. 51 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

37. Навсякъде в закона думите „животни компаньони“ се заменят с „домашни любимци“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 13 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 31.01.2008 Г.)

§ 12. Законът влиза в сила от 31 януари 2008 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ

(ОБН. – ДВ, БР. 13 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 08.02.2008 Г.)

§ 15. (1) Подзаконовите и другите актове по прилагането на закона се издават в едномесечен срок от влизането му в сила.

(2) До влизането в сила на актовете по ал. 1 издадените актове по прилагането на отменените с § 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 разпоредби се прилагат, доколкото не му противоречат.

§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 36 ОТ 2008 Г.)

§ 68. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г. и бр. 13 от 2008 г.) навсякъде думите „министърът на земеделието и горите“, „министъра на земеделието и горите“ и „Министерството на земеделието и горите“ се заменят съответно с „министърът на земеделието и продоволствието“, „министъра на земеделието и продоволствието“ и „Министерството на земеделието и продоволствието“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.)

§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Релевантни актове от европейското законодателство

ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН ТРАНСПОРТ (РЕВИЗИРАНА)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 64/433/ЕИО от 26 юни 1964 година относно здравни проблеми, засягащи търговията с прясно месо в рамките на Общността

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 26 юни 1964 година относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (64/432/ЕИО)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 12 декември 1972 година относно здравните проблеми, засягащи търговията с прясно месо в рамките на Общността

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 72/462/ЕИО от 12 декември 1972 г. относно ветеринарномедицинските проблеми и проблемите на граничния ветеринарно санитарен контрол при вноса на животни от видовете говеда и свине и на сурово месо с произход от трети страни

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 21 декември 1976 година относно изследванията за трихини (trichinella spiralis) при вноса от трети страни на прясно месо от домашни свине

ДИРЕКТИВА 77/99/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 декември 1976 година относно здравните проблеми, засягащи търговията с месни продукти в рамките на Общността

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 18 декември 1978 година относно координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно дейностите на ветеринарните лекари

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 78/1026/ЕИО от 18 декември 1978 година за взаимното признаване на дипломи, свидетелства и други удостоверения за професионална квалификация „ветеринарен лекар“, включваща и мерки за улесняване eфективното упражняване на правото на установяване и свободно предоставяне на услуги

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 22 януари 1980 година относно проблемите, свързани със здравето на животните, засягащи търговията с месни продукти в рамките на Общността

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 31 юли 1981 година относно забраната на определени субстанции, имащи хормонално действие и на всички субстанции, имащи тиростатично действие (81/602/EEC)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 21 декември 1982 година относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 29 януари 1985 година относно финансирането на здравните инспекции и контрол на прясно месо и птиче месо

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 18 ноември 1985 година за въвеждане на мерки на Общността за контрол на болестта шап (85/511/ЕИО)

ДИРЕКТИВА 86/363/ЕИО НА СЪВЕТА от 24 юли 1986 година относно определянето на максимални нива на остатъци от пестициди в и върху хранителните продукти от животински произход

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 24 ноември 1986 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели (86/609/EИО)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 7 март 1988 година забраняваща използването в животновъдството на някои субстанции, имащи хормонално действие. (88/146/ЕЕС)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 14 юни 1989 година относно официалния контрол на храните

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 20 юни 1989 година за хигиената и здравните проблеми, оказващи влияние върху производството и пласмента на яйчни продукти (89/437/EИО)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 11 декември 1989 година относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 26 юни 1990 година относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (90/426/ЕИО)

ДИРЕКТИВА 90/425/ЕИО НА СЪВЕТА от 26 юни 1990 година за ветеринарните и зоотехническите проверки, прилагани във вътрешнообщностния обмен с някои живи животни и продукти с оглед изграждането на вътрешния пазар

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 26 юни 1990 година за изменение на Директива 85/511/ЕИО за въвеждане на мерки на общността за контрол на болестта шап, Директива 64/432/ЕИО относно ветеринарно-санитарните проблеми, засягащи търговията вътре в общността с животни от рода на едрия рогат добитък и свине и Директива 72/462/ЕИО относно проблемите на здравната и ветеринарна инспекция при вноса на животни от рода на едрия рогат добитък и свине и на прясно месо или на месни продукти от трети страни

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 27 ноември 1990 година относно санитарните въпроси и някои проблеми на санитарната полиция във връзка с производството и пласирането на пазара на заешко месо и на различни меса от дивеч, отглеждан в домашни условия (91/495/СЕЕ)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 27 ноември 1990 година, регламентираща ветеринарните изисквания относно изхвьрлянето и преработката на отпадни животински продукти, техния пазарен пласмент и предотвратяването на попадането в хранителните продукти от животински или рибен произход на патогени, и изменяща Директива 90/425/ЕЕС. (90/667/ЕЕС)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 15 октомври 1990 година относно ветеринарно-санитарните изисквания за търговията в Общността и вноса от трети страни на домашни птици и яйца за люпене (90/539/ЕИО)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 28 януари 1991 година относно изискванията за ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността (91/68/ЕИО)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 26 юни 1991 година за изисквания към здравето на животните при търговията вътре в Общността и вноса (91/494/EEC)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 15 юли 1991 година относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (91/496/ЕИО)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 15 юли 1991 година определяща здравните условия за производството и предлагането на пазара на живи двучерупчести молюски (91/492/ЕЕС)

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА от 23 юли 1991 година за определяне на принципите и насоките за добра производствена практика при ветеринарномедицинските продукти (91/412/ЕИО)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 22 юли 1991 година относно определяне на ветеринарно-санитарните условия за производството и пускането на пазара на рибни продукти (91/493/ЕИО)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 19 ноември 1991 година относно определяне на минималните стандарти за защита на телетата (91/629/ЕИО)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 19 ноември 1991 година относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете (91/630/ЕИО)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 19 ноември 1991 година за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО (91/628/ЕИО)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 92/48/ЕЕС от 16 юни 1992 година регламентираща минимума от хигиенни изисквания към улова на рибни продукти върху някои риболовни съдове в съответствие с Член 3 (1) (а) (и) от Директива 91/493/ЕЕС

ДИРЕКТИВА 92/35/ЕИО НА СЪВЕТА от 29 април 1992 година относно определяне на правилата за контрол и мерките за борба с болестта Африканска чума по конете

ДИРЕКТИВА 92/40/ЕИО НА СЪВЕТА от 19 май 1992 година относно въвеждане на мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 92/45/ЕЕС от 16 юни 1992 година за общественото здравеопазване, проблемите по здравеопазването на животните, здравни проблеми свързани с лова на дивеч и реализацията на пазара на дивечово месо

ДИРЕКТИВА 92/46/СЕЕ НА СЪВЕТА от 16 юни 1992 година, с която се определят санитарните правила за производството и пласирането на пазара на сурово мляко, на термично обработено мляко и на млечни продукти

ДИРЕКТИВА 92/66/ЕИО НА СЪВЕТА от 14 юли 1992 година за въвеждането на мерки на Общността за борба с нюкасълската болест

ДИРЕКТИВА 92/102/ЕИО НА СЪВЕТА от 27 ноември 1992 година относно идентификацията и регистрацията на животните

ДИРЕКТИВА 92/118/ЕИО НА СЪВЕТА от 17 декември 1992 година за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специалните правила на Общността, посочени в глава I от приложение А към Директива 89/662/ЕИО и, по отношение на патогените, на Директива 90/425/ЕИО

ДИРЕКТИВА 93/53/ЕИО НА СЪВЕТА от 24 юни 1993 година относно въвеждане на минималните мерки на Общността за борба с някои болести по рибите

ДИРЕКТИВА 93/119/ЕО НА СЪВЕТА от 22 декември 1993 година относно защитата на животните по време на клане или умъртвяване

ДИРЕКТИВА 94/59/ЕО НА КОМИСИЯТА от 2 декември 1994 година за изменение за трети път на приложенията към Директива 77/96/ЕИО на Съвета относно изследванията за трихини (trichinella spiralis) при вноса от трети страни на прясно месо от домашни свине

ДИРЕКТИВА 94/65/ЕО НА СЪВЕТА от 14 декември 1994 година за определяне на изискванията към производството и изнасянето на пазара на кайма и месни заготовки

ДИРЕКТИВА 95/23/ЕО НА СЪВЕТА от 22 юни 1995 година относно изменение на Директива 64/433/ЕИО относно условията за производство и търговия с прясно месо

ДИРЕКТИВА 95/70/ЕО НА СЪВЕТА от 22 декември 1995 година относно въвеждане на минимални мерки на Общността за контрол на някои болести, засягащи двучерупчести мекотели

ДИРЕКТИВА 95/71/ЕО НА СЪВЕТА от 22 декември 1995 година за изменение на приложението към Директива 91/493/ЕИО относно определяне на здравните условия за производството и пускането на пазара на рибни продукти

ДИРЕКТИВА 96/22/ЕО НА СЪВЕТА от 29 април 1996 година относно забрана на употребата на определени вещества с хормонално или тиростатично действие, и на бета-агонисти в животновъдството, и за отмяна на Директиви 81/602/ЕИО, 88/146/ЕИО и 88/299/ЕИО

ДИРЕКТИВА 96/23/ЕО НА СЪВЕТА от 29 април 1996 година относно мерките за наблюдение на определени вещества и остатъци от тях, в живи животни и животински продукти и за отмяна на Директиви 85/358/ЕИО и 86/469/ЕИО и Решения 89/187/ЕИО и 91/664/ЕИО

ДИРЕКТИВА 96/91 НА СЪВЕТА от 17 декември 1996 година за изменение на Директива 72/462/ЕИО относно проблемите на здравната и ветеринарна инспекция при вноса на животни от видовете говеда, овце, кози и свине, прясно месо и месни продукти от трети страни

ДИРЕКТИВА 96/93/ЕО НА СЪВЕТА от 17 декември 1996 година относно издаването на здравни сертификати на животни и животински продукти

ДИРЕКТИВА 97/2/EО НА СЪВЕТА от 20 януари 1997 година за изменение на Директива 91/629/EИО относно установяване на минимални стандарти за защитата на телетата

ДИРЕКТИВА 97/78/ЕО НА СЪВЕТА от 18 декември 1997 година относно определяне на принципите, които регулират организацията на ветеринарните проверки на продуктите, внасяни в Общността от трети страни

ДИРЕКТИВА 98/58/ЕО НА СЪВЕТА от 20 юли 1998 година относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели

ДИРЕКТИВА 1999/74/ЕО НА СЪВЕТА от 19 юли 1999 година относно установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки

ДИРЕКТИВА 1999/90/EО НА СЪВЕТА от 15 ноември 1999 година относно изменение на Директива 90/539/ЕИО относно ветеринарномедицинските условия, регулиращи търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на домашни птици и яйца за люпене

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА 92/117/ЕИО от 17 декември 1992 година относно защитни мерки срещу определени зоонози и определени преносители на зоонози в животни и продукти от животински произход за предотвратяване избухването на хранителни инфекции и отравяния

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (Съвета на Европейската Общност) 2309/93 от 22 юли 1993 година, с който се установява редът в Общността за издаване разрешителни (лицензи) и упражняване надзор над лекарствени средства използвани в хуманната и ветеринарната медицина, и се създава Европейска Агенция за Оценка на Лекарствени Средства

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 297/95 НА СЪВЕТА от 10 февруари 1995 година за дължимите такси на Европейската агенция за оценка на лекарствените продукти

РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (ЕО) № 540/95 от 10 март 1995 година за определяне на условията и реда на съобщаване на предположенията за неочаквани и нежелани леки реакции, независимо дали те възникват в общността или в трета страна, от лекарствените продукти за хуманна употреба и за ветеринарна употреба, разрешени в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета

РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (ЕО) № 541/95 от 10 март 1995 година за проверка на промените на условията на разрешително за пускане на пазара на лекарствен продукт (*), издадено от компетентния орган на държава-членка

РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (ЕО) № 542/95 от 10 март 1995 година за проверка на промените на условията на разрешително за пускане на пазара на лекарствени продукти (*) от приложното поле на Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета

РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (ЕО) 2141/96 от 7 ноември 1996 година за разглеждане на заявка за прехвърляне на разрешително за пускане на пазара на лекарствен продукт от приложното поле на Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета

РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (ЕО) № 1069/98 от 26 май 1998 година за изменение и допълнение на Регламент (ЕО) № 542/95 от 10 март 1995 година за прегледа на измененията на условията за разрешително за пускане на пазара на лекарствени продукти от приложното поле на Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1146/98 НА КОМИСИЯТА от 2 юни 1998 година за изменение и допълнение на Регламент (ЕО) № 541/95 за измененията на условията за издаване на разрешително за предлагане на пазара на лекарствен продукт от компетентен орган на държава-членка

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1760/2000 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 юли 2000 година за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 999/2001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 май 2001 година относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1774/2002 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА (ЕО) от 3 октомври 2002 година за установяване на здравните правила относно приложими за странични животински субпродукти, непредназначени за консумация от човека

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1084/2003 НА КОМИСИЯТА от 3 юни 2003 година относно проучване на измененията в условията на разрешенията за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба и ветеринарни лекарствени продукти, предоставяни от компетентен орган на държава-членка

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1/2005 НА СЪВЕТА от 22 декември 2004 година относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции, и за изменение на Директивите 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 18 декември 1978 година относно създаването на Консултативен комитет по обучение на ветеринарни специалисти

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 1 март 2004 година относно определяне на мерки за транзит, приложими при търговията в рамките на общността, на сперма, яйцеклетки и ембриони от говеда, свине, овце, кози и семейство коне, получени в Чешката Република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия

РЕШЕНИЕ 2004/539/ЕО НА КОМИСИЯТА от 1 юли 2004 година за установяване на преходна мярка за прилагането на Регламент (ЕО) № 998/2003 на Европейския парламент и на съвета относно условията на санитарната полиция, прилагани за нетърговските придвижвания на домашни любимци

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s