ГОРЧО

Някога, покрай реката, там на края на гората

като в приказка позната, той внезапно се яви.

Мърляв, гурелив и жалък… Страшно малък, страшно малък…

Хвърлих му грамаден залък… Никакъв ефект, уви.

Кученце… На трийсет дена… Със главичка наранена.

С участ предопределена… Най-случайно оцелял.

Сам… Без братя и сестрички…

Че удавил ги е всички оня зъл овчар… Привички! Във големия чувал.

Боже, колко благодарност… Нечовешка… Колко вярност…

Чиста… В днешната вулгарност…

Едно малко същество. Всяка вечер… всяка вечер…

Чувах, лае отдалече… Хайде, идвай…

Стига вече… Стига нерви… За какво?

За какво ти е да драпаш? Няма как, ще се оцапаш.

Няма как да се налапаш…

Ето лапата ми дръж. Баф, съдбата е капризна… Дай ухото ти да близна.

Лягай си… Не ти ли писна…

Бау, колко глупав мъж!

Глупави сме, да… Признавам… Всяка сутрин обещавам:

с битките от днес преставам… И забравям за смъртта.

Как се мъчеше… Скимтеше… Ужас…Безнадеждно беше…

И изцъклено мълчеше…В одеалцето… В пръстта.

Колкото да се преструвам – всяка вечер още чувам тихо…

сякаш че сънувам… в тъмното възторжен лай.

Баф, съдбата е капризна… Дай ухото… да го близна.

Баф, животът се изнизва… Няма страшно…

Просто край!

НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ

2 responses to “ГОРЧО

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s