Ники Комедвенска Кучешка вяра

Ники Комедвенска Кучешка вяра

Имам четири улични кучета

– некастрирани, мръсни и рошави;

на обноски и стил неприучени,

най-редовно се хранят от коша ми.

И когато напълнят тумбаците,

се изтягат да спят под каручките.

А среднощ, щом ги хванат мераците,

обикалят до съмнало с кучките.

Не ухаят на мед и ванилия

– от квартал на квартал са премятани…

Нямат име, презиме, фамилия,

но четат безпогрешно в душата ми.

И додето предъвкват филията,

от обяда ми постен артисала,

знам, че тъй си делим немотията,

от която до смърт ми е писнало.

Вероятно съм само за лудница,

щом ръмжа срещу чуждите внучета…

И напук на човешката глутница,

вярвам само на четири кучета…

Advertisements

Ники Комедвенска Кучешка вяра

Ники Комедвенска Кучешка вяра 

Имам четири улични кучета

– некастрирани, мръсни и рошави;

на обноски и стил неприучени,

най-редовно се хранят от коша ми.

 

  И когато напълнят тумбаците,

се изтягат да спят под каручките.

А среднощ, щом ги хванат мераците,

обикалят до съмнало с кучките. 

 

Не ухаят на мед и ванилия

– от квартал на квартал са премятани…

Нямат име, презиме, фамилия,

но четат безпогрешно в душата ми. 

 

И додето предъвкват филията,

от обяда ми постен артисала,

знам, че тъй си делим немотията,

от която до смърт ми е писнало. 

 

Вероятно съм само за лудница,

щом ръмжа срещу чуждите внучета…

И напук на човешката глутница,

вярвам само на четири кучета…

…………………….

Стопанинът погали го с ръка
по рошавата рижава гърбина.
– Не крия, братче, жал ми е така,
но с теб си казваме довиждане.
Каишката под пейката захвърли,
под навеса изчезна на перона
и сля се със поток от хора пъстър,
забързан към експресните вагони.
А кучето дори не изскимтя
и само силуета му познат,
очи кафеви на изпроводяк,
с почти човешка, гледаха, тъга.
На гарата, стар дядо милозлив
му рече: Изоставен? Бих те взел,
ама поне да беше породист,
а то – обикновено дворно псе..
Огън от комина чак изхвръкна,
локомотивът ревна за последно.
На място, като бик, се поразтъпка
и във нощта се юрна непрогледна.
Във влака, позабравили за случая,
ту пушеха, ту спяха, ту се кискаха..
За рижавото безпризорно куче
тук вече не си спомняха, не мислеха.
Не знаеше стопанинът, че вънка
по релсите, събрало сетни сили,
препуска кучето и се задъхва
премигващата светлинка да стигне.
Че, спъвайки се, хвърля се отново,
от камъните лапите са в кърви,
и че сърцето вече е готово
направо през устата да изхвръкне.
И не разбра, човекът, как се случи,
но секнаха му силиците просто.
С чело се блъсна в перилата кучето
и тялото му полетя под моста..
Вълните трупчето под клоните забучиха..
Какво разбираш, дядо, от природа?
Може тялото да бе на дворно куче,
но сърцето – от най-чистата порода!

Едуард Асадов

превод от руски език

Един прекрасен наш Бруно.

https://dailapa.wordpress.com/2010/03/31/%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%8F%D1%89%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%86/

 

След близо 2 години при новите си стопани в Холандия на 9 август тази година той е бил приспан. Поради агресия. Това за нас е доста странно и изненадващо, защото Бруно беше един добродушен катерач по дървета.За нас той ще остане нашето добро и усмихнато момче. Винаги ще те помним скъпи Бруно. Обичаме те.