ЕДИН ЩАСТЛИВ МЕСЕЦ МАЙ


От началото на месец май 15 кучета заминаха за осиновяване в чужбина. Една от най – интересните истории е на каракачанката Абра, която живеела в района на ул. „Протожерица”, след като била изхвърлена от синовете на нейния починал стопанин. Освен безпризорна и стара тя се разболяла и от краста. Гледката на огромно каракачанско куче с кожен проблем не била никак приятна. Обадиха ни се да я приберем. Абра е почти от самото начало в Общинския кастрационен център. Тя премина през няколко лечения за кожния проблем, но един ден използвайки временните ограждения на двора на кучкарника избяга и цял месец беше в неизвестност. За разлика от повечето кучета, които приемат изолатора за свой дом тя предпочете свободата. Намерихме я отново в квартал „Бела вода” и я прибрахме. За нейн голям късмет благодарение на Руми- поддръжник на „Дай лапа” от София тя откри своите стопани в Холандия. Абра бе качена на сайт на организация, която помага на животни в нужда. Там Рене и съпругата му Кларина я видяли и познали своето куче от пръв поглед. Въпреки обостреният и кожен проблем, който остави Абра почти по кожа, те почувствали  нейното страдание и я пожелали. Свързвайки се с Руми категорично заявили желанието им да осиновят бабата. Руми се зае с нейното лечение и успя. Абра освен, че се сдоби с чудна козина тя всякаш се и подмлади. На 10 май тя отпътува за своя нов дом. На всички ни беше ужасно мъчно, тъй като Абра вече беше станала любимка. От началото тя показваше характер, но в последствие започна да се радва на всички ни и с нетърпение чакаше да прегърне някой от нас, като със съвсем премерена сила се изправяше на задни лапи и така засвидетелстваше своята безмерна обич. Ние я приехме такава, каквато е и не се отитвахме да я променим- точно затова между нас се породи онази специална връзка, която вазниква след огромни усилия да спасиш и да дариш живот, да помогнеш и да дадеш шанс. Такава, с характер и своенравна я приеха и Рене и Кларина. Те вече споделиха своите първи впечатления от новият им любимец. Нашето момиче все още е леко стресирано и ръмжало на заварените си четириноги роднини, но успешно е преминала през 2 бани вече, за да се заличи миризливият спомен от Перник. Важното е, че Абра получи своя втори шанс и ще изживее остатъка от живота си тичаща на воля на 7 декара двор и с любящо семейство. Те вече изграждат онази вълшебна връзка, която може да съществува само между стопанин и неговият верен другар- кучето.

АБРА ПРЕДИ

Абра ……………кадабра
сим ….салабим
Имало куче със стопанин любим.
Споминал се той, поплакали те
и бързо изхвърлили мръсното псе.

Самотна и болна оставена там
от „Човека“ без колебание и капчица срам…………

Тъжна история до болка позната
за низостта на човека и гадостта във душата
за оплютата милост и култ към злината
….
а страдала дълго Абра горката.

–––––––

Абра -кадабра
сим салабим
нашата приказка е вече за fin
Абра дочака щастливия ден
втори шанс и за нея бе отреден.
Край на история тъжна позната-
С ново начало дари я съдбата.

Абра в деня на пътуването

Абра преди пътуването

Абра в Холандия в своя дом.

Други две осиновени кученца също заминаха в държава от Западна Европа. Те са кучета имащи нужда от специални грижи. Сляпата Мими е възрастно куче от квартал „Изток”, което дойде при нас в началото на дейността ни. Тя претърпя две операции за изваждане на очите, тъй като освен , че зрението и беше безвъзвратно загубено изпитваше и дискомфорт поради голямото налягане в зрителните и органи. Тя остана под грижите на д-р Мариета Станкова във Врачанско, докато бъде осиновена. На 2 май Мими и осакатеният от сачми Бето също тръгнаха за един по- добър живот. Надеждата ни е, че Бето един ден ще може да ходи. Докторите в чужбина са на мнение, че това не е изключено.

Мимето                                                                                         Бето

На 15 ти май отпътува и групата на 12 –те. Чико е също един от късметлиите, които бяхя сред избраните. Той отиде директно в дом в Германия. Чико беше прибран от кв. „Изток”, ходеше отлично на повод, което показва със сигурност, че някога е бил домашно куче.

Чико

Лейла остана в немския приют само един ден и веднага намери своите хора. Чери, Сърничко, Сивушка и Лъки, която бе одобрена в последния момент за пътуване, живеят в чудесни условия в приюта и чакат да дойде и техният миг.

Свенливата Бубка, Целувачката Нина, Малката Мишка и Пашовската Боболина заминаха в приемни семейства в Холандия.

Дядо Краси е един крастав старик, когото прибрахме, след като стопанинът му починал и кучетата, за които се грижел се  озовали на улицата. Дядо Краси получи и своя втори живот далеч от родината, както и овчарката Рекс, който е с травма на гръбнака след удар с кола.

Дядо Краси

Рекс

С мъка на сърцето се разделихме с тези кученца, защото всяко едно животинче преминало през Кастрационен център Перник оставя следа в нашите сърца. С умиление си спомняме как Нина посрещаше всеки посетител в кучкарника като подскачаше по 2 метра, за да го целуне. Танците на бялата Лъки, Нежността на мама Бубка, Крехкостта на малката Мишка, Игрите на Лейла и Чери, Превърналата се в чудесна госпожица Сивушка, Чаровницата Боболина, Буйният Чико, Дядо Краси, за който съседите ни извикаха да го евтанизираме, Сърничко с шареното носле и изстрадалия Рекс.

В тези страни те са приети и обичани, а в нашата гонени и убивани. Опитахме се да направим нещо, за което явно управниците ни и обществото ни не е дозряло. Въпреки това ние ще продължим да помагаме макар, че това ни коства много трудности. Единствената ни награда е, когато видим щастливи и обичани нашите питомци. Това беше ЕДИН ЩАСТЛИВ МЕСЕЦ Май, колкото и парадоксално да звучи, защото в началото дадохме шанс на 15 животни, а 50 наши са с неясни съдби, защото на 28 май изтича договорът на фирма ”Антик„ ООД и Сдружение за защита на животните „Дай лапа” с общината за стопанисване на изолатора. С 50 животни търсим временно убежище, за да продължим нашата мисия. Моля подкрепете ни, за да не загубим всичко постигнато до тук.

„Дай лапа”

Идентификация, регистрация и шокова кастрация

forum.jpg
Съгласувани действия между общини, НПО и държава ще решат кучешкия проблем.

Кръгла маса на тема „Отговорностите на общините за полагане на грижи за безстопанствените кучета – проблеми и възможни решения” се проведе на 29 април в град Шумен.

Само съгласувани действия между общини, неправителствени организации (НПО) и държава, ще решат проблема с бездомните кучета в страната. Единичните действия на всяка община водят до краткотраен ефект, ако усилията на всички не бъдат едновременни. Около това се обединиха участниците на  национална кръгла маса на тема „Отговорностите на общините за полагането на грижи за безстопанствени кучета – проблеми и възможни решения“, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСРОБ), която се проведе в Шумен в четвъртък.

На форума, открит от кмета на Шумен Красимир Костов, присъстваха Гинка Чавдарова, изпълнителен директора на НСРОБ, д-р Дамян Илиев, заместник-генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), кметове на общини, представители на неправителствени организации, както и пострадали граждани от четириноги.Във встъпителното си слово Гинка Чавдарова заяви, че се очаква на форума да бъдат набелязани реалистични мерки за справяне с проблема бездомни кучета, а не да се предложат решения, които да останат на книга, поради липсата на ресурс. Според Чавдарова текущите разходи по издръжка на приют и необходимите годишни инвестиции са възможни за по-големия регион, а за малките общини е непосилно. „Не бива да искаме от малките общини да затварят цикъла с приют, операционни и всички необходими изисквания. Те могат да поемат кастрацията на кучета и настаняването им в приют, но за част от услугите в т.ч. и здравни да търсят по-големия регион или 2-3 малки общини да обединят усилията си“, уточни тя. По думите й най-сериозният проблем е не в еднократната инвестиция, а в издръжката на тези приюти. Тя посочи, че е необходимо активно действие от страна на общините за партньорство с природозащитни организации и фондации в страната и извън нея. „Те трябва да са с потенциални възможности и партньорството да не е еднократно – да помагат с методическа помощ, или с процеса на осиновяване, за да се освободи административния център от тези задължения“, каза Чавдарова.

Според нея общините трябва да насочат вниманието си към повече информираност на гражданите, а НСОРБ трябва да съдейства на общините за участието им в европрограми и партньорства със силни европейски природозащитни организации. „Всички вече толкова сме притеснени, че този въпрос не се решава, че няма място за противопоставяне“, коментира консенсусните решения, взети на този национален форум, изпълнителният директор НСОРБ Гинка Чавдарова. Очакваният  сблъсък между природозащитни организации и представителите на общините не се състоя, въпреки че една от поканените организации за защита на животните бойкотира срещата.

Всички присъстващи достигнаха до извода, че не животните, а хората са виновни по улиците да има бездомни животни. Те настояваха час по-скоро проблемът да бъде решен. Нито една от страните не се противопостави на модела, залегнал в новия Закон за защита на животните, известен като „хвани, кастрирай и пусни“.

Първи направи своята презентация кметът на Шумен Красимир Костов, домакин на срещата. Сред най-успешните модели в цялата страна беше посочен опитът на общината в Шумен. „Да потърсим конкретни решения на проблема“, призова от трибуната кметът Костов.

На срещата присъстваха кметове, зам.-кметове и експерти от над 120 общини в цялата страна, сред които Русе, Разград, Смолян, Ловеч, Пловдив, Добрич, Своге и др., както и представители на различни природозащитни организации. Презентации на добрите си практики направиха представители на общините Русе и Пловдив. Участничка от града на тепетата припадна, което наложи работата да спре за известно време.

Второто представяне  беше на русенският зам.-кмет по екология Орлин Лазаров. Общината е заделила 500 000 лв. и е изградила общински кастрационен център, който напълно отговаря на изискванията на закона. В Русе работи от няколко години и кастрационен център, финансиран от немско дружество. В общинския център са назначени  2 екипа ловци с две коли, двама лекари и 4 гледачи, както и организатор, който поддържа и постоянен информационен сайт за дейността на центъра и животните, за които се търсят осиновители. „При нас обаче кучета са над 5000, за разлика от Шумен, където са едва 1200-1300″, коментира Лазаров. Идеята, гратисният срок от 3 г., който изтича през януари 2011 г., бездомните кучета да бъдат изтеглени в приюти  да се удължи с още 5 години, дойде от Русе. Това е наложително поради факта, че поради безпаричия или нежелание голяма част от общините не са направили нищо по въпроса. „Дълбоко се съмнявам, че до края на годината могат да бъдат прибрани четириногите“, каза още Лазаров. Засега общината отделя и по около 12 лв. за чип, който се поставя на всяко бездомно куче, преди да бъде върнато на улицата. От Русе настояха и за ясни критерии за агресивността на животните, определени за умъртвяване. От „Четири лапи“ уведомиха, че вече имат разработена методика, която ще споделят с общините.

Добри практики презентираха и от Пловдив, Монтана, Летница, област Ловеч. „През 1993 г. започнахме с 44 осъдени на смърт кучета, които заварихме в клетките на тогавашния изолатор в Добрич. Досега сме кастрирали над 5200, а в приюта са настанени за постоянно 700″, каза управителката на немският център в Добрич Мария Великова. „От 17 години работя за проблема, той няма да бъде решен, ако не се започне от селските кучета. От селата бълват най-много кучета по улиците“, каза тя. „Който не си кастирара кучето, наложете му драстични такси“, отсече Великова. Хуманното отношение към животните от нашите деца днес, е бъдещото им отношение към самите нас.

Особено показателен беше докладът на кмета на Летница д-р Красимир Джолев, който е ветеринарен лекар. И при най-добро желание малките общини просто нямат пари, затова според него трябва да отпаднат задълженията всяка община да гради приют.Те да бъдат изградени на регионален принцип с участието на НПО и държавата.

Точно очакването на общините държавата да помогне финансово на проблема, събуди най-много дебати и получи най-малко надежди някога да стане. Представителят на Министреството на земеделието и храните само информира, че ще бъде внесен законопроект за инкриминиране на жестокостта към животните и ще доведе до знанието на министър Найденов всички предложения от кръглата маса.

forum_3.jpg

Зам.-директорът на  Националната ветеринарно-медицинска служба д-р Дамян Илиев съвсем охлади надеждите за държавна помощ, като обясни колко е орязан техният бюджет. Неговият призив беше, че след като новата национална информационна система вече е факт, трябва процесът да протече така: Идентификация на кучетата, регистрация и шокова кастрация. Д-р Илиев уточни, че НВМС няма предвидени средства за това. Той напомни, че България е имала идентификационна карта на животните още през 1901 г., но и тогава въпросът се е решил с отпускане на държавни средства. От неговите думи стана ясно, че при проведен търг за идентификационни чипове на конете, цената на чиповете е паднала до 6 лв. Това накара много от общините да поискат подобен търг и за чиповете на кучета. Гинка Чавдарова предложи, ако това стане, половината да си платят общините. После да закупят за своите инспектори т. нар. „четец“, който може да открие по чипа чие е кучето – домашно или улично.

Ветеринари обаче опонираха, че най-често на улицата се изхвърлят новородени, а чип се поставя над 8-месечна възраст. „Нужно е да се потърси балансиран вариант между общинските администрации, природозащитните организации и интересите на гражданите, за едно цивилизовано решение на проблема“, каза в заключение кметът на Шумен. Дебатите продължиха над 4 часа и завършиха с посещение на кастрационния център край Шумен.

Националният форум завърши с приемане на няколко решения, основното сред които е създаването на работна група, която да подготви промени в Закона за защита на животните.  В нея се включиха ветеринарни лекари, природозащитници, както и управители на общински приюти. Групата ще работи на територията на Шумен и до месец ще се състои още едно събиране.

forum_2.jpg

Решенията на кръглата маса:

1. Създаване на работна група, излъчена от форума, която ще предложи законодателни промени в Закона за защита на животните. Заседанията ще се провеждат в Шумен.

2. Съгласуване на действията между общините и неправителствения сектор.

3. Трайното решение на въпроса е свързано с идентификация, регистрация и кастрация.

4. Смяна на административния модел. Да се търси ефективно решение на проблема на регионален принцип. Всяка община да има право да се обедини със съседни на регионален принцип за изграждане на приюти.

5. Санкция и контрол. Да се търси по-ясна и засилена отговорност от собствениците на кучета.

Не беше приета идеята за национална кампания за регистрацията на кучета, която да се провежда от общините.

Всички присъстващи се обединиха, че трайното настаняване в приюти трябва да е крайна мярка.

Бубка

Бубка ще се подготвя за пътуването си извън граница в приемен дом. Добри хора от София, запознати с нашата дейност я приеха в дома си, за да се отпусне малко в семейна среда и да се научи да ходи на повод. Тя се чувства добре при приемните си стопани.

4 ма в приемен дом

Голямата Лиска

Малката Лиса

Трикрачко

Баба

Благодарение на Диди тези наши кученца отидоха в приемен дом в едно село.Благодарим. Вярваме, че те ща са добре и ще намерят своите семейства и любовта, която заслужават.

ПОРЕДНИЯТ ЗАДОМЕН – МАРСИ

Марси е поредното осиновено кученце. Неговата история започва през 2008 година, когато е намерен в София изпотрошен от автомобил. Намерила се организация, която поела  лечението и възстановяването му. След това Марси е изпратен в пернишкия изолатор още при предишните стопанисващи. Когато ние застъпихме през месец май 2009 година Марси беше вързан на къс синджир при контейнера с труповете, където миришеше на мърша. Въпреки трудностите през, които премина той се оказа едно невероятно момче. Никога не е проявил и най- малка агресия към нас и винаги ни е дарявал с любов.

Сега той отново се върна в София и ще бъде със софийска регистрация. Отиде при чудесно стопани, които са очаровани от него. Посрещал ги с много любов и радост.

Бъди щастлив Марси.

Успех Марси.