В ПАМЕТ НА МЕЧО

МЕЧО си отиде, защото един ден омръзнал на стопанина си и той го изхвърлил. Търсейки си храна из квартала, кучето станало жертва на друг изверг, който го премазал с колата си. Това не е най – лошото, защото ударът не убил Мечо, а го осакатил. Мечо стоял безпомощен и чакал нечие милосърдие. Когато дойде при нас Мечо имаше онази живинка и пламъче в очите, които имат всички здрави животни, но разликата беше, че не можеше нито да ходи и да играе с другите кучета, нито да скочи да се зарадва нито да близне, за да засвидетелства любовтта си. Счупването на гръбнака му бе толкова високо, че той не можеше да стои опрян  дори на предни лапи.

Почивай в мир Мечо. В твоя нов живот няма да има кой да те нарани. Нас ни крепи мисълта, че всяко зло рано или късно има своето възмездие.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s