Герой

Профучават колите – една след друга. Хора забързани за някъде. Всеки със своите проблеми. Случайно попаднал поглед върху теб в някои предизвиква неприятни тръпки в други погнуса. Трети дори не те забелязват. Не забелязват, червата ти размазани по асфалта на десет метра от мястото, където те прегазиха. Там свърши твоят живот. А ти само искаше някой да те обича. Любовта на децата правеше живота ти пълноценен и щастлив независимо от това, че нямаше дом. Независимо от това, че спеше пред входа на блока и редовно бе обект на нападения от страна на хората.

Един безмилостен автомобил дори не разбра, че си попаднал под гумите му. Един миг и край. Добре, че загина на място. Предишният път когато те блъсна кола дълго прекара край пътя в безпомощно състояние докато не те намериха децата. Заслужава ли си животът ти сред хората!?! При повечето сблъсъци с тях си бил бит, ритан, гонен, нараняван. Но дори и това не успя да те сломи и да те направи лош. Защото те не знаеха, че само за една милувка забравяше хилядите несгоди и весело размахваше опашка. Само за една милувка.

Заслужава ли си животът ти сред хората!?!

Профучават автомобилите, а от теб са останали само купчина косми и кървави петна разнесени на около десетина оборота на автомобилна гума. Няма и помен от предишното достойнство.

Бързат хората.

А никой от тях не знаеше, че до вчера ти бе значим.  Имаше приятели и деца, които те обичат. За едно същество пък ти бе всичко на света. Сега тя стои край пътя и чака. Само от време на време с риск за живота идваше до остатъците ти и подушваше. Не знаеше защо, но те чакаше. Може би си мислеше, че и този път ще отцелееш. Или пък това е един вид сбогуване. Нали все пак трябваше да има някой, които да те изпрати в последният ти път.  Малко време успяхте да прекарате заедно. Но пък си заслужаваше. Когато я видя за пръв път тя беше пале, което имаше нужда от закрила. Пред очите ти после се превърва в красива смесица от немска овчарка и улично куче.

Сега тя стои и те чака. Сама. Добре, че от теб и остана спомен, които расте в корема и. Но защо ли. И живота на тези бъдещи същества също е обречен. Както човешката майка отглежда децата си в тревоги така е и при нея. Само, че с хиляди пъти повече рискове. Докъде те докарва живота. Да искаш да родиш мъртви. Невидяни и негледани деца по –лесно се прежалват. Пък и сама трудно ще ги отгледаш-храната не стига дори за теб.

Ако него не бе го прегазла кола може би щеше да ти е по – лесно. Сега вече всичко е безсмислено. Пак си сама. Върви си вече няма смисъл да чакаш. Пък и пресичайки шосето рискуваш собствения си живот. Или май това искаш ти. По добре да умреш до него и без това нищо хубаво не те очаква на този свят. Може би има някъде кучешки рай и е по – добре да сте заедно там.  Как не го разбират хората?  Глупавите хора, които мислят, че само те могат да чувстват.

Ама умря геройски, но и това никой не го знае и не го интересува. Беше горд, защото знаеше, че животът ти не е безсмислен. И накрая успя да го докажеш. Но никой не го разбра. Освен онова дете, което спаси пресичайки улицата. То ще запази топлият спомен за теб и когато стане голям ще разказва на децата си как ти си спасил живота му жертвайки своя.

Ти беше горд. Умря с чувтвото, че си помогнал , и че си бил обичан, а това не е малко. Или поне това е всичко, за което си струва да си живял. Да си бил обичан и да си обичал. Каква по – голяма радост от това.

Ходеше с достойнство и високо вдигнати глава и опашка.

Спаси живота на едно дете.

Сега си размазан на платното, а в това няма нищо достойно – за хората.

Елица Енева 2006г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s